Не съм кой знае колко изненадан, но му се чудя на акъла на българския премиер. Струва ми се, че не осъзнава накъде се е запътил.
Както и да е аз оставам с убеждението, че е вярно твърдението за наличието на компрометираща информация във ръцете на определени задкулисни кръгове, към които принадлежи и Алексей Петров, и пред заплахата от публикуването ѝ премиерът не може да устои.
Както и да е всеки наблюдател може да констатира голямата промяна в поведението на премиера, поставила началото си със реинтегрирането на Петко Сертов в премиерската администрация. Не става дума за някакви специално персонализирани нападки към споменатата личност. Иде реч за пропадане в помийната яма на цялата премиерска риторика, от встъпването му в длъжност до този момент, против тройната коалиция, против държавна сигурност и тем подобни. И ако в страната, все още може да се намерят непросветени хора, които да се оставят подвластни на риторичните манипулации то вън от България шансовете за успех в тази посока клонят с бързи темпове към нулата.
От началото на встъпването във функции това правителство, особено чрез работата и позициите на министър Цветанов, започна да отчита положителни резултати във правоохранителната област. Тази тенденция обаче срещна явната съпротива на участващите във правораздавателната област в цялата верига като се започне от следствения процес и се завърши във съдебната зала. Всеки външен наблюдател констатира, че във правораздавателната област, освен приказки без покритие, до този момент няма нищо на мегдана. Нещо повече на министър Цветанов вече са извадени зъбите и той и да се опита да хапе ще се получи смукане вместо хапане. Странно е дали той осъзнава в какво положение се озовава, приемайки да консумира всичко, което му се сервира от неговата политическа фамилия.
Първо премиерът съвсем съзнателно го хвърли на кучетата, обявявайки го преждевременно за кандидата на ГЕРБ за президенският пост. Само, човек, който не познава българската действителност, можеше да не проумемее тази маневра на Борисов. Това е стар и изпитан метод, употребяван неведнъж във близкото минало. Защо засягам този въпрос ? Защото той е пряко свързан със правораздавателната област и с нейното бъдеще. Тук, както се казва, е заровено кучето. Ако при предстоящите президенски избори се допусне в креслото на президента да седне човек, неконтролиран от тъй наречените задкулисни криминализирани кръгове, обслужващи корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, това означава, че те ще изгубят днешните си позиции във правораздавателната система. Както всеки разумен човек ще разбере, залогът е твърде голям. В арсенала на оръжията в битката за запазване на позиции третата фаза от серията активни мероприятия /ПОТОП /, в която се предвиждаха и видеоклипове, засега се отлага. Това отлагане не става без ангажименти от страна на премиера. За съжаление той може би осъзнава, че този му ход едва ли е най-добрият. Може би осъзнава, че в крайна сметка ще бъде употребен както и други и изпратен на бунището при Желев и подобни. Това го дестабилизира и той изрече през последният месец редица неприемливи за положението му твърдения. Започвайки от постановката, при която обърка 18 % с 18 пъти увеличение на цени на ток при отсъствие на АЕЦ Белене. Ако българите са загубили чувствителността си и приемат такива издънки със безразличие, това съвсем не е валидно за канцелариите на външните партньори на Б-я. Всъщност две събития в Б-я са несъвместими – строежа на АЕЦ Белене и борбата със корупцията по високите етажи на властта както и с организираната престъпност.
Проектът АЕЦ Белене е базата на тези две ракови заболявания на България. Това не е някакво си екстравагантно мнение, а твърдение, базирано на добро познаване на предисторията. Двама министър-председатели на България в различни периоди от време си отидоха, точно защото застанаха на пътя на руската стратегия за Б-я и се опитаха да защитят трайния български интерес. Колкото и екстравагантно да звучи, става дума за конкуриращите се Иван Костов и Жан Виденов. Макар че звучи малко невероятно за широката публика, истината е такава. Ако Иван Костов беше приел предложението да подкрепи проекта Белене, резултатите от урните през 2001 година щяха да бъдат различни. Да, но той отказа. Е, както често се случва в България друг побърза да предложи услугите си. И този друг дори има наглостта да претендира за титлата български цар. Знам, че има хора, които веднага ще скочат с обвинението за продажбата на Нефтохим. Първо става въпрос за несъизмерими събития. Второ, вярно е, че след като предшественикът му бе свален поради отказа си да отстъпи пред руският интерес, Костов имаше задължение да изпълни определени ангажименти. Какво да правим? Животът и хората не са нито само черни нито само бели. Това важи и за споменатите двама.
Премиерът знае дори по-добре от мен тази реалност и очевидно прави опит да не е следващият. Нещо повече, в объркването си започва да бъбри малко повече и за разни авантюри да дава съвети по големи проблеми, намиращи се фреално вън от възможностите на Б-я. С добри чувства към него е редно да му се припомни, че е премиер на най-корумпираната и най-бедна страна в Европейския съюз. Премиер на единствената страна в Европейския съюз, чийто президент е бил нискоразряден агент-доносник в една институция, която вече 65 години работи против интересите на българите със криминални методи и средства. Премиер на една страна, в която вътрешен министър е било лицето Румен Петков, с когото днес премиерът е единомишленик по въпроса за АЕЦ Белене. Премиер на една страна, от която Румен Петковци и тем подобни са прокудили повече от един милион българи в разцвета на силите си да работят по чужбина. Да раждат деца по чужбина да плащат данъци там и т.н. Когато премиерът се оплаква от свитото потребление на горива, няма ли кой в България да събере смелостта да му съобщи сметката каква би била, ако тези хора не бяха прокудени от ширещата се копупция и организирана престъпност да търсят късмета си по чужди земи. Убеден съм, че мнозина могат да го кажат, но по непонятни за мен причини мълчат. Знае ли премиерът какво отвръщение буди у тези млади и трудоспособни българи фактът, че той приема в сградата на Министерския съвет някой си Алексей Петров като партньор във социалния диалог.
В последните си изяви във връзка с цените на горивата Борисов постави всички възможни рекорди по популизъм и манипулация. Особенно с твърдението, че ако Лукойл излезе във 4 месечен ремонт, щял да лиши бюджета от 2 милиарда лева. Няма ли кой да каже на премиера, че тези пари се внасят от българския потребител а Лукойл е само посредник-събирач. Потребителят, ако не купува от Лукойл, ще купува от конкурентноспособния внос и единствен губещ ще бъде само Лукойл а всички други ще са печеливши. Няма да влизам във подробности по тази тематика, защото Иван Костов и министър Трайков достойно и аргументирано я изложиха пред българите. Който е искал, е прочел и разбрал. Но на този фон контрастира позицията на премиера, който застава направо на позициите на ретроградната комунистическа номенклатура, която често пъти в миналото е шамаросвал словесно.
Всъщност илюзия е, че формиралите се по време на комунизма дипломати, юристи, полицаи, разузнавачи, контраразузнавачи и други подобни категории, свързани с управлението, са били добри специалисти, които могат да дават добри резултати при новите условия. От тази категория изключвам чисто техническите категории – инженери, агрономи и т.н. Когато говорим за първата категория, лесно се разбира проблематиката, ако отчетем, че базата, върху която те са построили своите познания и опит, е нездрава – марксизма, атеизма отхвърлянето на исторически натрупалият се опит у европейската цивилизация в областта на правото, в което правото на частна собственост е фундамент, докато по времето на комунизма в България самата възможност за съществуването на това право беше отхвърлена и заменена с понятието лична собственост. Това е прецедент във цялата история на човечеството. В тази сфера двата тоталитаризма се различават коренно. Фашизмът не отрече това право а само не го зачиташе, когато му беше изгодно. Другата спомената черта - агресивният атеизъм - доведе до разграждане на цялата ценностна система, изградена и наследена в обществото от християнството. Тя бе обявена за враждебна и подлежаща на унищожение от комунистическата атеистична ценосттна система. Така че тук най-простата аналогия е със строежан на една на вид хубава къща, но на пясъчна основа. Непризнаването на тази проста реалност е основната причина България да прокуди такава голяма част от човешкото си богатство по чужди земи, за да продължат да спъват нейното развитие паразитите от комунизма от рода на Георги Първановци, Румен Петковци, Алексей Петровци, Цвятковци, Гоцевци и цялата плеяда доброволно предложили им си да ги обслужват от рода на Желювци, Сакскобургготски, Софиянски и прочие.
Мислещите хора все пак се запитват къде са другите в тази очертала се нова обстановка, създадена от задкулисните споразумения на премиера. Къде и какво мисли министър Цветанов или пък министър Трайков? Съпричастни ли са на задкулисните споразумения на премиера. Това че ги приемат, засега е пред очите на всички. Но ако не искат да отекат в канализацията, в техен интерес е да се замислят и да съберат малко повече кураж. Ако премиерът заплашва да иска някому оставка, то е нормално и от другата страна да му се даде знак че могат да му се предложат оставки, без той да ги е искал. Въпреки че се влиза в преизборен период, добрите министри в правителството трябва да се замислят за възможностите по-смело и по-достойно да защитят труда и усилията си във посока на официално заявените цели пред българите.
Министър Цветанов трябва да се замисли по-сериозно и по един друг капан, който му постави премиерът. Казуса Шенген. Кое налага това бързане и липса на търпение по този казус. Да не би страната, която определя България за троянски кон в ЕС, да настоява да се вкара пробитото българско гърне в европейската система. Нима министър Цветанов не осъзнава, че пробитата българска правораздавателна ситема не е в състояние да гарантира сигурност на гражданите от настоящата шенгенска зона. Нещо повече, дали той не разбира, че не разполага с ресурс да промени положението във тази система, докато представител на културата на комунистическата Държавна сигурност се е разположил в президенското кресло и разполага със квоти. Трудноразбираемо е защо министър Цветанов като един Гюро Михайлов се съгласява да носи отговорност за област, в която не може да оказва влияние. Нима не успя да разчете досега посланието от ЕС – правоохраняване не е еднозначно с правораздаване.
ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ
