Легендата на съветското кино, народната актриса на СССР Людмила Гурченко почина на 75-годишна възраст в Москва, съобщи за РИА "Новости" нейният съпруг Сергей Сенин, цитиран от БГНЕС.
"За съжаление не мога да опровергая това", каза той. В началото на март актрисата беше изписана от болница, където влезе в средата на февруари със счупено бедро.
Людмила Марковна Гурченко е родена на 12 ноември 1935 г. в град Харков, днес в Украйна. Тя се е снимала в над 80 филма. Наградена е с орден за "За заслуги пред Родината" ІV степен /2000 г./ и ІІІ степен /2005 г./ , както и с Почетен знак "Обществено признание" /1998 г./. Гурченко е носител на много кинонагради. Тя се превърна в една от водещите съветски и руски актриси. Сред най-известните ленти с нейно участие са "20 дни без война", "Пет вечери", "Любимата жена на механика Гаврилов" /1982 г./, култовият "Гара за двама" с Никита Михалков /1983 г./ "Любов и гълъби" /1984/. Тя продължава да се снима и след промените от началото на 90-те години. Сред по-късните филми с нейно участие са "Женско щастие" /2001/ "Карнавална нощ - 2, или 50 години по-късно" /2006/. Гурченко обичаше да играе и в театрални постановки. През ноември миналата година тя отпразнува своя 75-годишен юбилей. В навечерието му тя засне филма "Пестрые сумерки", в който освен главната роля, тя е композирала музиката и я изпълнява. Почти до последния си ден Людмила Гурченко продължаваше да се снима в клипове и да играе в театрални постановки.
Людмила Гурченко беше самобитна актриса, която бе превъплъщение на истинския руски характер, заяви за ИТАР-ТАСС режисьорът Андрей Кончаловски, който я снима във филма си "Сибириада". "Тя беше абсолютно необуздана... Спомням си Людмила Марковна, когато преживяваше много тежък период, никой не искаше да я снима. Но благодарение на своята силна воля и своя силен характер успя да го преживее и създаде блестяща плеяда от образи не само в киното, но и на театралната сцена", сподели Кончаловски. Всички жанрове от естрадния до театралния бяха подвластни на Людмила Гурченко, заяви режисьорът Пьотр Тодоровски, който я снима във филма "Любимата жена на механика Гаврилов". "Смятам, че смъртта на Гурченко е истинска загуба, която не може да бъде запълнена. Всички жанрове й бяха подвластни – от естрадния до театралния. Бог я беше наградил с всички таланти", каза той. Тодоровски си спомня с огромно удоволствие тяхната работа на снимачната площадка на "Любимата жена на механика Гаврилов". "Тя измисли голяма част от сцените. Беше ми много трудно да науча днес за нейната смърт", заяви режисьорът.
