Няколко месеца след последния им протест те отново стягат лозунгите и се готвят да излязат на улицата. Равносметката на кинодейците у нас е следната: 100 дни преговори и никакъв резултат.
“Нищо от това, за което се договорихме, не се случва. Говорихме часове наред. Бяхме превъзбудени по време на преговорите, чухме ред обещания и дори бяхме за кратко оптимисти, но сега разбираме, че сме сбъркали. Случва се зловещо разминаване между състоянието на българското кино и отношението на държавата към него. В ужас сме, но революционното настроение у колегите е живо. Извървяхме един път и се оказа, че е било напразно”, оплака се режисьорът Иглика Трифонова, която беше сред основните преговарящи с културното ведомство.
Именно заради това се чувства отговорна пред колегите си и смята, че цялата гилдия е била излъгана. Дори уверенията на Вежди Рашидов, че ще лобира за това твърд процент от бюджета на ведомството да отива за кино, не удовлетворяват кинаджиите ни, които смятат, че това би ги вкарало в тотална зависимост спрямо държавата.
Според гилдията се извършва подмяна на Закона за филмовата индустрия и има отказ да бъде съставена работна група за решаването на проблемите в киноиндустрията. Всички предложения, дошли от кинаджиите, се подменят с други и това е в основата на сегашните им брожения.
“През тези няколко месеца попаднах в лапите на едно чиновническо безвремие и си изгубих времето. Преминала съм през две кошмарни дупки в бг киното и сега пак - защо това наказание, не разбирам смисъла”, пита Трифонова и със съжаление заявява, че в подобна ситуация никой не бива да се сърди на родните творци, че търсят реализация извън страната.
“Киното е едно от малкото неща, които наистина се развиват в държавата в момента, а управляващите се опитват да го съсипят и някой трябва да поеме отговорността за това, а не само да ходят по премиери и да се правят, че всичко е наред. Половината кабинет отишъл на премиерата на “Love.net”… съжалявам, но това е просто пиар. Ако аз сега вадех премиера, щях да ги помоля да не идват. Предпочитам да отидат като обикновени зрители на редова прожекция и да изгледат лентата смирено, а не показно на премиери, защото тяхната поява декларира, че нещата вървят, а то не е така”, не крие гнева си авторката на “Писмо до Америка”.
Основното, което искат кинотворците, е да не бъде пипан Законът за кино, защото се е доказал като добре действащ през последните години. “Няма логика в това да се бастисва нещо, което е добро и да се предлагат разни ненужни алтернативи”, убедена е Иглика Трифонова и признава, че енергията й е на изчерпване.
