54 процента от българите са категорични, че ще гласуват на президентските избори през есента. Това показва проучване на Центъра за анализи и маркетинг, проведено в периода 19 - 25 март сред 1024 пълнолетни граждани.
Ако изборите за президент бяха днес, кандидатът на ГЕРБ би получил 25,1 %, на БСП - 14,1 %, на „Атака" - 2,6 %, на ДПС - 2,1 %. За СДС биха гласували 1,7 %, за ДСБ - 1,2 %.
20,4 % биха гласували за Росен Плевнелиев, ако се кандидатира за президент. 13,2% би спечели Ивайло Калфин. За Меглена Кунева биха гласували 12,7 %, за Надежда Нейнски - 4,2 %, за Волен Сидеров - 4 %.
Според Юлий Павлов, директор на Центъра за анализи и маркетинг, партиите са длъжници на избирателите, защото все още не са обявили кандидатите си. Няма начин да се появиш в последния момент и да спечелиш изборите, коментира той.Във всички нормални държави кандидат-президентските двойки са ясни поне година преди изборите, подчерта социологът. Липсата на ясни кандидати е нечестна игра не само към социолозите, а най-вече към избирателите, които няма да имат време да се ориентират. Единствената официално обявена кандидатура е на лидера на „Атака” Волен Сидеров, който обаче не прави нищо, каза Павлов. В същото време има един неофициален кандидат-президент, който вече прави кампания, появява се често в медиите, провежда срещи в страната, каза социологът. Това е бившият еврокомисар Меглена Кунева и тя тихо води кампания за президентските избори, смята Павлов.
61 на сто от гласоподавателите са категорични, че ще дадат вот на местните избори. 64% смятат, че начинът на управление на тяхната община трябва да се промени.
„Данните показват, че мнозинството от хората са с ляво мислене, независимо как се самоопределят, и това дава възможност за популизъм - политиците могат да се възползват от тази икономическа заблуда или по-скоро неграмотност”, коментира Юлий Павлов - директор на Центъра за анализи и маркетинг.
След известно стабилизиране за около година сега отново преобладават песимистичните очаквания за бъдещето - както в личен план, така и за положението в страната. Влошаване на личното си положение очакват 41,5 на сто от запитаните, а на положението в страната - 35 на сто. „Една от причините за песимизма е увеличаването на безработицата, която като равнище е около средната за ЕС, но за разлика от други страни у нас продължава да расте”, отбеляза Павлов.
Той посочи промяната в подреждането на проблемите за страната, между които сега безработицата е на второ място - според 21,2 на сто от анкетираните. На първо място са ниските доходи (22,7%). На трето и четвърто са съответно здравеопазването (12,1%) и влошената според хората икономическа среда (8,8%).
Корупцията и престъпността, които преди година са оглавявали класацията на проблемите в страната, сега са на пето и шесто място - със 7,1 на сто и 5,3 на сто от мненията на участниците в изследването. На седмо място е образованието (2,7%).
