Чужд и непознат ни е японският манталитет.
Преди точно 25 години, във времето на едни чудно хубави Първомайски манифестации се появиха едни огромни марули. Не какви да е, а големи, хубави, от една маруля две салати да направиш. Е, чу се нещо за Чернобил, за някаква радиация, но нали бяхме „НЕ” за ядрената гъба от лозунгите?
От дистанцията на времето се оказва, че основният цинизъм е не самата авария. Това се случва със или без нашето одобрение – в Средновековието биха го нарекли „Божие изпитание”. Проблемът е в мълчанието, от него още патим. За последните 25 години, в страната на киселото мляко, минералните води и гюла има бум на раковите малформации, спонтанните аборти, стерилитета. Ядяхме марули и гледахме как м-р Деянов разпердушинва лошите.
Аварията в една такава система като АЕЦ е нещо, което е немислимо за обикновения човек. Мащабите са невероятни. След тази в Чернобил в околната среда попада такова количество радиоактивни вещества, което би могло да се сравни, колкото и невероятно да е, с 500 атомни бомби, като тази, хвърлена от американците над Хирошима. Заразените в Урайна са почти 3,5 милиона, от които, около 1 милион са деца. Около 1/3 от 600-те хиляди, участвали в ликвидирането на щетите са заразени – лекувани са или са под медицински контрол до края на дните си...
За Фукушима още не се знае. Появяват се някакви „експертни оценки”, които след няколко дни се оказват завишени с милиони пъти. Нивата на заразеност през часове се обявяват в стойности, нямащи нищо общо една с друга. Технологията на Фукуяма се оказа остаряла и „податлива” на аварии. Японското чудо се поиздъни малко. Демек, хора са като нас. Като нас, ама не съвсем. Съвсем не са като нас. В Европа или в Щатите по време на екстремни ситуации вандализмът и грабежите са нещо нормално. Японците се редят на опашки за подаване на данъчните си декларации. Плащат данъци, а ги тресат и земетръси, и цунамита, а и радиация за капак. Дори учебната им година приключи по правилата. За този манталитет колкото и да изчетем или филми да изгледаме – чужд и непознат ни е. Чуден народ, дали ядат марули в момента? Ако те нямат, Поднебесната е близо. Ако и тях ги е страх от радиацията, ние ще им изпратим. То, минералната вода е трудно да стигне до там, та поне марулките.
Случайно минаващ гражданин
