Депутатите от Европейския парламент отправиха критики по отношение на програмите за затваряне на ядрени реактори в България, Литва и Словакия. Според тях има забавяния, липса на координация и твърде много средства, които се отделят за несвързани със самото затваряне енергийни проекти.
По тези въпроси трябва да се постигне напредък, ако ЕС продължи да подкрепя финансово тези програми след 2013 г., подчертава ЕП, съобщиха от пресслужбата на институцията.
България, Литва и Словакия в момента получават средства от ЕС за извеждането от експлоатация на остарели атомни централи. Приета днес резолюция цели да даде оценка на досегашното изпълнение, както и насоки при евентуално бъдещо продължаване на програмите след 2013 г.
Докато приветстват постигнатия напредък, депутатите са загрижени по отношение на забавянията и общата липса на координация. Поради това, те искат ЕК да създаде координационен екип, който да контролира плановете, да гарантира надзора върху използването на средствата и да установи дали продължава да е необходимо участието на ЕС, и ако това е така, да определи „точната степен на участие“ на общността. По-нататък в резолюцията се поставя под въпрос относително големият дял на средства по програмите, отделени за енергийни проекти, които не са пряко свързани с трите атомни централи.
В текста се казва, че Европейската сметна палата (ЕСП) ще изготви специален доклад относно трите програми за изваждане от експлоатация, който ще бъде публикуван тази есен. Депутатите искат ЕСП да внесе яснота дали средствата са били използвани за целите, за които са били предназначени, дали процедурите за обществени поръчки са били „правилно подготвени и спазени“, както и дали разпределените средства са спомогнали за по-безопасното извеждане от експлоатация. Освен това, Сметната палата трябва да разясни дали има дейности, в които участва ОЛАФ, както и дали е съществувала добра координация между трите програми, и в кои отношения те са се припокривали.
По-нататък членовете на ЕП отбелязват, че има значителни различия по отношение на разпределените средства между трите държави: „Игналина“ (2 блока): 1 367 милиона евро, „Бохунице“ (2 блока) – 613 милиона евро, и „Козлодуй“ (4 блока): 867.78 милиона евро. До момента за „Козлодуй“ от цялата сума са поети задължения за 567.78 милиона евро (65.42%) и са отпуснати 363.149 милиона евро (41.84%), най-вече поради различните срокове за затварянето.
Проектодокладът приветства доброто техническо и финансово изпълнение на програма за „Козлодуй“ и преразглеждането на стратегията за извеждане от експлоатация на блокове 1 до 4, която беше променена от първоначалната концепция за отсрочено извеждане от експлоатация към стратегия за незабавно извеждане.
Въпреки това, депутатите отбелязват със загриженост, че енергийните проекти имат „доста висок дял“ в разпределението на отпуснатите средства, като призовават Комисията да наблюдава изпълнението на останалите проекти и да докладва за резултатите. По-нататък те призовават за увеличаване на дела на проектите, свързани с извеждането от експлоатация и отпадъците, в оставащия период на програма за „Козлодуй“.
В заключение, текстът подчертава необходимостта от „широкообхватна административна координация“ между Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и АЕЦ „Козлодуй“ (които понастоящем отговарят съответно за блокове 1-2 и 3-4), като приканва българската страна да приложи в най-кратки срокове „необходимите мерки за подобрение по отношение на това разделено управление“, и/или да събере блокове 1-4 под общо управление.
