Защо Алексей Петров иска да види Борисов като кандидат за президент?
От позицията си на най-съвестен гражданин, без да му пука, той се изплю като пекан в уличните битки побойник, който обаче знае много добре правата си, когато нарушава правилата. При това се изхрачи не направо в лицето на Борисов, а по-тарикатски, в краката му – предизвикателно, гаменски, нагло, пичовски. Това бе достатъчно да опръска целия медиен нужник чието ехо рече: „Борисов се страхува от мен.” И повтори: ”Борисов се страхува най-много от мен.” И най-накрая доуточни: ”Борисов се страхува от мен да не участвам в изборите.” Че Бойко Борисов отдавна даде знак за примирие, е ясно, че серията от фаталистически флаш танци със СРС-тата бе временно прекъсната, също е ясно, но дали на публиката й е ясно защо на бившия агент на прикритие толкова му се ще премиерът да се кандидатира за президент.
Това се учи в часовете по тактика и стратегия в специализираните школи на разните служби. И ако ученикът е упорит и схватлив, обсебен от амбицията да владее, да коли и да беси когото трябва и му се удава да бъде сянката на човек без сянка, тогава нещата стават прости като при играта „Не се сърди, човече!”. Не че на А.П. моминската му мечта е да види някой ден Борисов в позата на президент. Бойко можеше да бие Първанов още на предишните избори, но съзнателно не се яви срещу него. И сега, ако се яви, ще ги спечели – и с ДПС, и без ДПС. Но Петров не просто дразни лъвската лидеромания на Борисов а показва на зяпачите, че не му пука от нищо, че е равен и по-равен от новия Крали Марко, любимият народен боздуганец.
Но по-интересното в ухиления замисъл на гражданина Петров е как благодарният за подкрепата премиер ще застане в едно студио срещу осиротяващия от ден на ден Сидеров. Как прозападният Крачун и произточният Малчо ще спорят за новините на турски по БНТ, за намордника на банковите мършояди, за американските бази край морето, за циганския гнет и влизането на Турция в Европа. С какво Борисовите бицепси ще му помогнат пред ядливите заяждания на грацилния Яне Янев, или пред обречените нежности на Надежда Нейнски или Меглена Кунева. Или пред окопитилия се от предизвестените шамари
Сергей Станишев?
Не иде някак на юнака да се бие с жени, инфантили и хомофоби. При това Сергей, подкрепен от Доган и Кобургготски, може и да обърне пистата на завоя и Станишев да заеме мястото на своя някогашен партиен секретар. В тази комична компания мъж като Трактора би изглеждал релефно. Той няма дар словото на бившия генерал, нито харизмата му, нито лидерските му лудории. Не се има за Бог като Бойко, но знае за себе си всичко и това, че е по-голям гявол. Знае, няма да спечели президентските избори, но ще се легитимира като политическо лице, чийто анфас е и профил. Знае, че в момента печели време, не само за да спаси кожата си, но и да съживи обезкървения си бизнес. Какво още знае? Че в прокуратурата са в паника и до изборите едва ли ще сколасат да му издигнат свестно обвинение, което да издържи в съда. По думите на самия Петров от него се страхува най-много този, който го познава най-добре. Което е блъф.
Петров се забавлява не само с различния от него Борисов, но и с цялото обществено внимание, което ходи по петите му. Той дори скастри Главна прокуратура, която: „Ако говорим за сбъркан преход, ми се струва, че е една от институциите, виновна за тази грешка.” И това е блъф – Трактора е благодарен на безнадеждната ни прокуратура, която се чуди и мае как да се отърве от ситуацията, в която се самонабута. Може би там чакат да свърши славният мандат на главния прокурор, който заедно с Първанов ще се отдаде на заслужил преподавателски отдих. И едва тогава следващият безгласен прокурор ще признае досегашната успешната работа по делата срещу Алексей за неуспешна.
Защото прокуратурата все вади отнякъде уж неизвестни свидетели, толкова неизвестни, че до един вече са или заплашвани, или колите им са неотдавна взривени. А и кой ще се навие да свидетелства при това развитие на „Процесът на прехода”...
Исторически момент бе обаче, че и Трактора проговори за прехода като сбъркан. Добре че онзи ден ни го съобщи от своето най-високо кандидатпрезидентско място, защото мнозина си заминаха от този свят, без да разберат, че не те са били сбъркани, а сбърканяците са само служители от прокуратурата Което като волеизявление силно ми напомня за онзи данък, който турците, след като са преяждали до пренасита, са взимали от българските си домакини – за това, че са си хабили зъбите, за да им дъвчат варените пилета и меки погачи. И този Трактор, с вълчи очи вместо слепи фарове, обяснява на овцете, че не беше грешка, че ви ядохме, а че дойде време цяла глутница единакът да дави. А обвинението блеело като агънце.
Няма нищо по-сбъркано да ти е вълча природата, а двайсет години да се водиш за обучено овчарско куче. Кой се притеснява от баретата Петров? Никой, дори и министър Дянков. От белия човек на светло няма кой да се страхува.
Само адвокатът на дяволчето от Тетевенско се притеснява, че както се бави създаването на специализирания съд, първите, които ще обслужи, са сегашните управляващи. Което преведено на разговорен български означава, който съд вади, от съд умира. Ще поживеем, ще видим, господа офицери!
Румен Леонидов
