"Хич да не ви е жал - имат два милиарда леи в банковите сметки!" Това са последните думи, които румънският диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена чуват, преди да бъдат екзекутирани на 25 декември 1989 г.
Същият ден няколко часа по-рано те са осъдени на смърт от военен съд. По време на процеса служебният им адвокат вместо да ги защитава, сътрудничи с желание на прокурора.
Точният начин, по който се развиват събитията от 21-22 декември 1989 г., довели до падането на комунистическия режим в Румъния, и досега не е напълно изяснен. Широко разпространено е мнението, че група заговорници - генерали от Секуритате /аналог на румънската Държавна сигурност/ са извършили държавен преврат. Според друга версия превратът е планиран още през 1982 г. и трябвало да бъде осъществен в навечерието на 1990 г. И досега не може с категоричност да се каже имало ли е реално заговор или не.
Безспорно началото на края е поставено на поредния конгрес на румънската комунистическа партия през ноември 1989 г., когато Чаушеску е избран отново за партиен и държавен ръководител с нов 5-годишен мандат. Опитът на властващите да прогонят унгарския реформистки пастор Ласло Тьокеш от жилището му в
Тимишоара с мотива, че проповядвал етническа омраза, среща съпротивата на енориашите му, които правят жива верига около неговия дом в знак на протест. Към тях се присъединяват и румънски студенти, а демонстрацията за кратко време се разраства в протест срещу комунистическия режим. Части от армията, милицията и Секуритате обграждат митинга на 17 декември 1989 г. и откриват огън по протестиращите.
На 18 декември 1989 г. Чаушеску заминава на официално посещение в Иран, оставяйки съпругата си Елена и сътрудниците си да се справят с протестите в Тимишоара. Бунтът обаче се разраства. След връщането си на 20 декември, Чаушеску държи телевизионна реч, обявявайки събитията в Тимишоара за опит на чужди държави да се намесят във вътрешните работи на Румъния и за посегателство над суверенитета й. На 21 декември е организиран „Народен митинг“ в подкрепа на режима пред сградата на Централния комитет на румънската комунистическа партия. Той обаче се обръща срещу режима. Семейство Чаушеску, изненадано от хода на събитията, не успява да овладее масовото недоволство и се оттегля в сградата на партията. Населението на столицата се събира в центъра, където се сблъсква с военни и милиционерски подразделения. Строят се импровизирани барикади. Силите на реда обаче са многочислени и добре въоръжени - успяват да превземат барикадите и да арестуват стотици. До сутринта на 22 декември протестите се разпространяват из всички големи градове на Румъния. Смъртта на министъра на отбраната Василе Миля, настъпила при подозрителни обстоятелства, е обявена същият ден. Няколко часа по-късно се провежда извънредно заседание, което решава Чаушеску да поеме ръководството на армията. Той прави още един неуспешен опит да произнесе реч пред хората, събрани пред седалището на Централния комитет на партията. Протестиращите обаче насилват вратите и проникват в сградата. Николае и Елена Чаушеску успяват да избягат с вертолет, който ги очаква на покрива. Те кацат в румънския град Търговище и се качват на автостоп в кола. Заловени са от милиционерите и са предадени на военните власти.
Чаушеску е роден на 26 януари 1918 г. в селско семейство. На 11 години, след като завършва начално училище, заминава за Букурещ, където започва да чиракува при обущар. През 1932 г. става член на Румънската комунистическа партия, която по това време е в нелегалност. След като комунистите идват на власт през 1947 г., Чаушеску е назначен за министър на земеделието, а по-късно е зам.-министър на въоръжените сили. В началото на кариерата си като държавен ръководител има известна популярност заради курса си на независимост от Съветския съюз. През 60-те години прекратява активното участие на Румъния във Варшавския договор. С отказа си румънската армия да участва в инвазията в Чехословакия заедно със страните-членки на Варшавския договор, както и с активното си поведение на публично осъждане на тези действия, Чаушеску успява за известно време да привлече симпатиите както на сънародниците си, така и на Запада. През 1974 г. той приема титлата Президент на Румъния.
Във външната политика Чаушеску поддържа курс на привидна независимост от Москва и повечето страни от комунистическия блок. Въпреки независимия си външнополитически курс, той упорито се съпротивлява на каквито и да е либерални действия във вътрешен план. Режимът на Чаушеску получава огромни заеми за изпълнение на икономическите си програми, които обаче нарастват неимоверно. Диктаторът вижда опасността от фалит на страната и провежда референдум, резултат от който е въвеждането в конституцията на забрана да се взимат нови външни заеми (тази точка от конституцията на Румъния е първата, която е отменена след свалянето на режима). През последните години на управлението си решава външният дълг на страната да бъде изплатен на всяка цена. За целта огромна част от селскостопанската и промишлената продукция отива за износ, а населението остава без най-елементарни средства за съществуване. Пълното изплащане на външния дълг на стойност 60 милиарда леи (около 3,5 милиарда долара) приключва през лятото на 1989 г., няколко месеца преди падането на режима. Социалната политика на режима на Чаушеску има значителен принос към утежняването на състоянието в страната. Насилственото увеличаване на „естествения“ прираст на населението в продължение на десетилетия е един от основните приоритети на режима. Със серия от укази през 1966 г. се забраняват контрацептивите и абортите. Отстраняването на плода е разрешено само при извънредни обстоятелства - опасност за живота на майката, изнасилване, кръвосмешение, вероятност за генетично заболяване, при жени с поне 4 деца или над 45 години. Получаването на развод става трудно, налагат се данъци на бездетните двойки. Многодетните майки ползват значителни привилегии. Жените с 10 или повече деца са отличавани като „майки-героини“ и получават като подарък от държавата автомобил „ARO“, правото на безплатен железопътен превоз, както и безплатна почивка в санаториум. Докато прирастът на населението се поддържа изкуствено, бедността, забраната на сексуалното образование и забраната на контрацепцията водят до изключително висока детска смъртност, както и до висока смъртност при жените вследствие усложнения при раждане и незаконни аборти. Хиляди нежелани деца са изоставяни в държавни домове, където условията са нехуманни. Чаушеску отказва да приеме факта, че епидемията от СПИН се разраства в Румъния. През 80-те години не се правят тестове за СПИН на кръводарителите. Това, както и използването на нестерилни игли за кръвопреливане, извеждат страната на второ място в Европа по брой на деца, заразени с HIV-вируса в края на 20 век.
През 70-те години Чаушеску става обект на все по-разпространяващ се култ към личността, какъвто няма в Европа от времето на смъртта на Сталин. В този контекст „пролетарските“ поети изиграват важна роля. Диктаторът е наречен „Геният на Карпатите“ и „великият водач“, а съпругата му - също толкова полуграмотна като него, е обявена за „учен от световна величина“ и „любимата майка на народа“. Настъпва момент, в който Чаушеску започва да се появява на публични места със скиптър в ръка като монарх.
Елисавета Петкова
