Резолюцията за членството на Македония в ЕС бе подкрепена с 506 гласа "за", 44 се обявиха "против" и 44 "въздържали се." Депутатите се обявиха за започването на незабавни преговори със страната.
Кристиян Вигенин, който е докладчик по въпроса, представи доклад за напредъка на страната през миналата година. По думите му ключов проблем пред интеграцията на Македония в ЕС е липсата на решение по спора за името.
"Предсрочните избори са шанс новото правителство да използва доверието на избирателите, за да реши окончателно този въпрос", заяви той.
Вигенин изрази надежда, че Съветът на ЕС ще се съобрази с позицията на Европейския парламент преговорите за членство да започнат възможно най-бързо. Към македонските власти отправи призив да ускорят реформите в съдебната система и публичната администрация.
Докладчикът изказа и предупреждението към македонските власти: "Македония се намира на много важен кръстопът - или ще избере европейския път или ще остане да гледа отстрани, докато регионът се движи напред".
Евродепутатите изразиха задоволство от "ефективното и гладко" прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Те обаче са притеснени от нарастващото междуетническо напрежение във връзка със строежа на мястото на крепостта Кале в Скопие. Подчертават и основни проблеми като нарастващото междуетническо напрежение в страната, както и проблемите с корупцията, свободата на медиите и неправителствените организации.
Сред възловите проблеми в Македония са високата безработица сред младежите, широко разпространената корупция, изоставащата съдебна реформа, опитите за сплашване и преките нападения над гражданското общество, включително политизацията на медиите и намесите в тяхната работа.
В резолюцията са засегнати и българо-македонските отношения. Отбелязва се, че "редица гробища, надписи върху фрески и артефакти, които принадлежат към българското културно наследство, са абсолютно изоставени и в руини".
Евродепутатите подчертават липсата на напредък в съвместното отбелязване на исторически събития със съседните държави членки, които да допринесат за по-доброто разбиране на историята и добросъседските отношения. Затова те призовават за въвеждане в училищата на учебници, в които няма идеологически тълкувания на историята, както и за създаване на общи експертни комисии по история и образование с България и Гърция.
ЕП отправя призиви за подобряване на жп мрежата, като се изтъква важността на ефективния и надежден обществен транспорт както в страната, така и на регионално ниво (в това число железопътната връзка София-Скопие-Тирана).
Парламентът призовава Македония и България отново да отворят трансграничната пешеходна и велосипедна пътека между Старо Конярево и Събрене, за да се подобри частта от алеята "Желязна завеса" между Струмица и Петрич.
По отношение на проблема с името евродепутатите подчертаха използването на исторически аргументи в настоящия дебат, включително и т.нар. "антиквизация", което рискува да увеличи "напрегнатите отношения със съседните държави и да създаде нови вътрешни разделения".
