Доста Димовска цял живот заемаше мъжки постове, но не откри мъжа до себе си. Докато не пристигнала в София?
Мегаломанията е една от най‒характерните особености в македонската политика и обществен живот. Поради липсата на автентична собствена история югозападните ни съседи често посягат към чуждите, освен това обичат и помпозните аналогии. В Македония всичко е антично, Александър, Платон, че даже и Сократ се оказаха македонци, Лондон е „сущи Кукуш”, Прилеп в исторически план бил „македонският Белфаст” и пр., и пр.
Има обаче една аналогия, която е неоспорима. Когато се говори за желязната лейди на македонската политика, всички са безусловно съгласни, че такава има и това е Доста Димовска. Факт, около който се обединяват и привържениците й, и нейните опоненти. Които впрочем не са никак малко.
След кратко боледуване тази седмица на 57 години тя почина в София, където живееше вече няколко години. Беше директор на Македонския културно-информационен център в българската столица. Мнозина я познаваха само в това й качество. През последните години на миналия век обаче Доста Димовска беше една от най‒експонираните личности на македонската политическа сцена. Някогашна близка сътрудничка на бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ и бивш премиер, Любчо Георгиевски и на загиналия президент Борис Трайковски Димовска минаваше за строга и дисциплинирана жена, която се славеше с една от най‒твърдите десници в партията.
Приживе тя разказала пред свои близки, че едва в последно време е отпуснала душата си и е започнала да живее истински.
Родена е на 17 февруари 1954 в Скопие. Завършва Философския факултет в македонската столица, където става научен сътрудник. Знаят и я като поетеса, но голямата й страст е политиката, затова още от 1990 година тя се отдава активно на политическа кариера. Началото съвпада с обявяването на македонската независимост. Постепенно овладява все по‒високи държавни и партийни постове. През 1991 година е избрана за заместник-председател на ВМРО-ДПМНЕ на Конгреса на партията в Прилеп. Ръководи парламентарната Комисия за международни отношения. През 1998 година Димовска е избрана за вицепремиер в правителството на Любчо Георгиевски, като от декември 1999 година до май 2001 година е министър на вътрешните работи, важен силов пост, който рядко се поема от жена. През 2002 година Димовска подава оставка във ВМРО-ДПМНЕ заради политическо разминаване с Георгиевски. През февруари 2002 година, тогавашният президент Борис Трайковски я назначава за директор на Агенцията за разузнаване, където работи до май 2003 година. Още един „мъжки” пост. От него тя подаде оставка през май 2003 г. заради развихрил се скандал за подслушване. Доказателства не се намериха, но остана сянка на съмнение, заради което „желязната лейди” предпочете достойно да си тръгне. Оставката й доведе до разцепление във ВМРО-ДПМНЕ в началото на следващата 2004 г. За две години тя сформира партията ДРУМ, която обаче през 2006 г. отново се сля с ВМРО-ДПМНЕ. Пред четири години Димовска беше назначена за директор на Македонския културен център в София.
Съпартиец на Димовска от времето на членството й във ВМРО‒ДПМНЕ сподели пред „Торнадо”, че Димовска била отдадена изцяло на партията и на политиката и нямала никакъв личен живот. Затова, според него, тя останала девица до края на своя живот и никога не се омъжила. Така и не открила подходящ мъж за себе си, а повечето й поклонници се отказвали от ухажване, защото буквално се страхували от нея. Дълбоко в себе си обаче Доста била нежна и мечтателна натура, която копнеела за близост. За това говорят и поетичните книги "Раждане в белота", "Длани" и "Бели дъждове". Белотата, като метафора на чистотата и невинността, била предпочитаният от Димовска поетичен образ. За любов не й достигало не желание, а време. Въпреки това Доста много държала на партийните приятелства, обичала да беседва със съпартийци в приятна обстановка на кафе, далеч от политическите централи. Вярвала, че така се преодолява дистанцията и може да се свърши повече и по‒бързо работа. Изключително организирана, тя умеела да бъде забавна и много приятна в компания, разказват нейни познати, които са потресени от кончината на Доста. Без да правят внушения, добавят, че най‒стойностните хора на Македония са си отишли нелепо ‒ Борис Трайковски при самолетна катастрофа, която остави много въпросителни (по този случай разследването не е приключило; а братът близнак на президентът Борис Трайковски – Александър твърди, че македонският държавен глава е бил убит), а сега и една от най‒близките му съратнички Доста. Смъртта й настъпи вследствие на тежък мозъчен инсулт, малко след поредно културно събитие в Македонския културен център в София. Изпадна в кома и три седмици беше в болница „Токуда”, без да дойде на себе си.
След настъпването на настоящата Нова година Димовска значително се променила, в това число и физически. Отслабнала силно, тенът й потъмнял. Разказвала, че спазва хранителен режим и се чувства добре, толкова добре не била от тийнейджърските си години, за които доскоро говорела, че са най‒хубавият период за нея. Дори направила намек, че сега най‒сетне е започнала да води и личен живот. Била ведра и оптимистична. Не разказала подробности за това има ли човек до себе си, а приятелите й така и не попитали, но те не отхвърлят възможността в София Доста да е намерила близък до сърцето си партньор. Другите нейни близки, които тя обожавала, били роднините й ‒ тя често говорела за семейството си, чувала се често със сестрите си. Най‒много обичала внука на по‒голямата си сестра Кара. Сега македонското правителство контактува с близките й, за да се уреди транспортирането на тялото й за тържествената церемония по погребението, която ще се състои в Скопие.
И експремиерът Любчо Георгиевски посрещнал като гръмнат вестта за смъртта на Димовска. Двамата, независимо от разногласията, които имали помежду си, не били престанали да контактуват, макар и не така интензивно, като някога, каза за „Торнадо” член на ВМРО‒ДПМНЕ. Георгиевски бил потресен от кончината на Доста, засега обаче не желаел да прави специални изявления.
