Американците имат стройна система, която следи за всяка публична изява на българските управляващи.
„Дано в НАТО не четат изявите на Георги Първанов във Фейсбук”, изцепи се наскоро военният министър Аню Ангелов по повод неадекватните коментари на президента в социалната мрежа относно военните действия в Либия.
Дано, дано, ама надали...
Удивителна и по-скоро опасна неосведоменост показват думите на военния ни министър. САЩ притежават огромна и перфектно организирана мрежа, която следи всекидневно печатните и електронните медии в цял свят. Тя се нарича Център за отворени източници на директора на националното разузнаване (Director of National Intelligence Open Source Center) и е на пряко подчинение на Директората за наука и технологии на ЦРУ.
В сегашния си вид Центърът за отворени източници (ЦОИ) е създаден през ноември 2005 г. В директивата за създаването му е посочено, че той ще събира информация от всички налични отворени източници – „интернет, бази данни, преса, радио, телевизия, видео, геостационарни данни, снимки и комерсиална фотография”. Всички изброени канали в една държава се наричат „отворени източници”, защото достъпът до тях не е ограничен и информацията не е секретна или квалифицирана.
На конференция на ЦОИ през 2008 г. тогавашният шеф на ЦРУ Майкъл Хейдън казва следното:
„Секретната информация не е майката на всичко. Всъщност много по-майсторско е да се разреши един проблем или да се даде отговор на труден въпрос, като се използва информация, която някои хора са достатъчно глупави, за да оставят на открито. Това го научих още когато бях съветник по отбраната в американското посолство в София, България (от юли 1984 до юли 1986 бел. ред.). Разбира се, аз четях контролираната от държавата преса, гледах контролираната от държавата телевизия и ходех по официални срещи. Всичко това беше малко суховато, но ми даваше представа каква е позицията на правителството и как то действа. Имаше обаче и друга информация – също свободно достъпна – която аз събирах по не толкова открит начин. Ключът е да знаеш какво да търсиш и къде да го намериш.”
ЦОИ е наследник на друга структура на ЦРУ – Информационната служба за задгранични емисии (Foreign Broadcast Information Service - FBIS), която е основана още от февруари 1941 г. Съвместно с Би Би Си тя извършва мониторинг на емисиите на медиите в почти целия свят.
Как се осъществява на практика това? ЦОИ наема във всяка една страна, включително и България, местни служители. Това обикновено са журналисти, които владеят перфектно английски. Заплащането им е сравнително добро – по няколко хиляди долара на месец. На тези хора се дава предварително одобрен списък на медиите, които те трябва да следят. Преводът и начинът на записване на преведената информация са строго регламентирани. Има и списък с правила на Центъра – например никога не се превеждат и изпращат материали, свързани с американски граждани (ето защо посланик Уорлик е толкова фриволен в медийните си изяви).
Всеки ден, след като преведат определените материали, изслушат радиопредаванията и изгледат телевизионните програми, те изпращат по имейл информацията в европейския център на ЦОИ във Виена. Там тя се подрежда, редактира и изпраща в централата в САЩ.
Кои са приоритетните ресори, които ЦРУ следи?
На първо място това са управляващите политици – президент и министри до ниво зам.-министър (Ето защо изказването на Аню Ангелов има предварително знаещ се отговор). Изкъсо се следят всички публикации за военнопромишления комплекс, енергетиката, етническите конфликти, проблемите със сигурността.
А кои са клиентите, които ползват информацията на ЦОИ? В САЩ на първо място са 15 000 държавни служители от управляващата администрация – президентът, федералното и локалните правителства. За тях тази информация е безплатна. Има обаче и „частни” клиенти, които са абонирани за ЦОИ и срещу солидно заплащане също получават информация – това са най-вече мозъчни тръстове към големите университети – Харвард, Йейл и др., изследователски центрове и новинарски централи.
