Холандското правителство реши, че от 1 юли българите и румънците, както и гражданите на страни извън ЕС, ще получават разрешителни за работа в страната само при „изключителни случаи”, съобщава електронното издание „Еурактив”.
Предложението за това е на социалния министър Хенк Камп и е било подкрепено от холандското правителство.
Работодатели, които настояват, че трябва да наемат българи и румънци, трябва да подадат молба за лиценз в службата по заетостта. Те трябва да заявят, че не са намерили по-подходящи кандидати в Холандия или в други страни от ЕС.
Камп иска работодателите в сферата на земеделието и градинарството, например, да наемат повече безработници холандци. Министърът обяснява, че мярката е част от усилията на правителството да накара безработните да приемат предлаганите им работни места.
След разширяването на ЕС от 2004 г. около 165 000 души от Централна и Източна Европа са започнали работа в Холандия. Те са заети в сферата на селското стопанство, строителството, индустрията и транспортният сектор. “Междувременно над 1 милион души под 65-годишна възраст са без работа и живеят на социални помощи”, заявява министър Камп.
Въпреки че Холандия има най-ниско ниво на безработица в ЕС – 4,5 %, години наред тя се бори с армията от “негодни за работа”. Според министъра поне половината от тях биха могли да работят и той иска да ги активизира.
По отношение на работниците от страни извън ЕС, Камп заема дори още по-крайна позиция. Не знам защо трябва да ги приемаме. Първо безработните в Холандия трябва да си намерят работа, после тези в ЕС и накрая извън Съюза”, подчертава министърът.
Хенк Камп включва в понятието “извън ЕС” и България и Румъния. След като двете държави се присъединиха към Общността през 2007 г., Холандия беше една от страните, които предпочетоха да запазят ограниченията на работния си пазар. Новата политика няма да засегне други страни-членки на ЕС. “Те имат фундаментално право” да работят в Холандия, заявява министърът.
