Депутатите на ГЕРБ отказаха да реабилитират жертвите на Народния съд след 9 септември 1944 г, както и на т. нар. Възродителен процес, след като отхвърлиха предложената от Четин Казак (ДПС)поправка на Наказателния кодекс (НК), подкрепена от сините, целяща да бъдат осъдени престъпленията против човечеството по време на комунистическия режим.
В Наказателния кодекс, приет през 1968 г., главата за престъпления против човечеството е много непълна и изостанала. Дефиницията на понятието "престъпление против човечеството" съдържа само термините "апартейд и геноцид". В международното наказателно право тази дефиниция е много по-широка и тя е ратифицирана от българския парламент през 2002 г.", припомни Казак на колегите си в парламента.
Той не скри възмущението си от факта, че управляващата партия, която се определя като дясна, отказва да осъди престъпленията, извършени от тоталитарния режим. Депутатът от ДПС заяви категорично, че жертвите от този период "трябва да бъдат овъзмездени веднъж завинаги".
Според Казак всички съдебни дела, водени срещу участници във Възродителния процес, са изтекли по давност заради многократното им връщане на прокуратурата и "престъпното бездействие" на магистратите. По думите му, жертвите на тези престъпления обаче не могат да приемат, че е възможно да е изтекла абсолютната давност на делата. Затова смята, че преследването на тези престъпления трябва да продължи, а хората - трябва да получат възмездие.
Според официални исторически данни само през първите няколко месеца от управлението на тоталитарния режим на смърт са осъдени над 2700 българи, по-голямата част от които са част от тогавашния политически, военен и културен елит на страната. Само преди три месеца правителството на ГЕРБ взе решение 1 февруари да бъде обявен за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим, по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
Парламентът все пак за пореден път прие поправки в НК, които предвиждат затвор от една до 4 години за всички журналисти и писатели, които подстрекават към дискриминация, насилие или омраза по расов, религиозен или политически признак. Новият текст определя глоба от 5000 до 10 000 лева за всеки осъден за такова престъпление, както и "обществено порицание".
Гласуването на поредната поправка на НК предизвика острото недоволство на левицата, която я определи като "законодателен анархизъм". "Наказателният кодекс е основата на наказателното право. Този НК досега е променян и изменян 84 пъти. Това е 85-ият му път – то е станало дупка до дупка, кръпка до кръпка в основен закон", коментира депутатът от БСП проф. Любен Корнезов.
По думите му постоянното "ремонтиране" на НК създава много проблеми в работата на прокуратурата, съда и МВР, тъй като в наказателното право действа принципът, че се прилага разпоредбата на закона, която е била в сила при извършването на дадено престъпление. Според Корнезов требва да мине поне година и половина преди настоящата поправка действително да започне да се прилага.
"Така става, че ние сега ще приемем този закон, докато дойде време да го приложим, той ще бъде променен няколко пъти", заключи "червеният" депутат.
Корнезов призова колегите си да останат в историята, като приемат забрана за промяна на НК за срок от пет години, тъй като всяка негова поправка налага промени в още редица закони. "Не се прави така – не може така, това не е законодателство, това е позорно законодателство. Ние като законодатели затрудняваме и прокурори и съдии и разследващи полицаи и нека да не си умиваме ръцете само с тях", добави Любен Корнезов.
