Археолози разриха уникална погребална практика от времето на Симеон Велики, непозната в православната традиция.
Историята на един аристократичен род е погребана в средновековен манастир край Преслав и вече десет века тъне в мистерия. Православната обител е известна като Църквата на Мостич, а с нея е свързана съдбата на двама знатни българи, оставили дълбока следа в историята на средновековната държава и църква. Повече от половин век тя вълнува изследователи и археолози, които се опитват да намерят адекватен отговор на куп любопитни въпроси.
Манастирът на Мостич е открит през 1952 г. от археолозите проф. Станчо Ваклинов и Вера Иванова-Мавродинова. Той е разположен в местността Селище, в югоизточния край на Преслав. Неочаквано изследователите попадат на надгробен надпис на кирилица, врязан върху каменна плоча, покривала гробна камера в параклис до северната стена на притвора на църква. Надписът гласи:
сьде лежитъ мо-
стичь чрьгоубъɪ-
ля бъɪвъɪи при
сумеонѣ цр҃и
и при петрѣ цр҃и
ос(м)иѭ же десѧ-
ть лѣтъ съɪ оста-
вивъ чрьгоубъɪлъ-
ство ї вьсе їмѣн-
иѥ бъɪстъ чрьнори-
зьць ї въ томь съ-
връши жизнь своѭ
Преводът на днешния книжовен език буквално означава:
Тук почива Мостич,
който бе чъргубиля
при цар Симеон
и при цар Петър.
А на осемдесет години,
като остави чъргубилството
и всичкото си имущество,
стана монах и така
свърши своя живот.
Откритието на надписа се превръща в сензация за родната наука, а чъргубиля Мостич “дава” името си и на храма и комплекса около него. Пред учените застават въпросите - кой всъщност е бил чъргубиля Мостич, и каква е била ролята му при двамата царе?
Титлата “ичиргу-боил” (чъргубиля) произхожда от тюркски език и буквално означава “вътрешен боил”. В Първото българско царство човекът, който е заемал важният пост, е бил главен военачалник на крепостите в централната (вътрешна) област около столицата. На него са били поверени преговорите и представянето на българския владетел в чужбина, тоест изпълнявал е ролята на външен министър. Това кара учените да смятат, че Мостич е бил сред най-близките хора на царете Симеон и Петър, управлявали българската държава именно през X век.
Проф. Попконстантинов представя резултатите
от последните проучвания на религиозния комплекс
Съдбата на тази високопоставена личност, приела монашеството години преди смъртта си, поставя много въпросителни, ключът към които изследователите търсят в мястото, където са били положени тленните останки на благородника. Още с откриването на гроба на Мостич археолозите са изправени пред сериозно предизвикателство. Той става обект на оживена дискусия, причината за която е прекалено малките размери на гробната камера (0.76 х 0.45 х 0.50 м). Това на практика прави невъзможно тялото на Мостич да бъде положено в нормално изпънато положение. Така една част от учените, опирайки се на антропологичния анализ, изказват предположението, че приживе той е страдал от деформиращ артрит, бил е силно прегърбен и поради това тялото му е могло да се побере в малката гробна камера. Според други обаче, най-вероятно става въпрос за вторично погребване на костите на Мостич. То е извършено вероятно около десет години след неговото действително погребение. Остава обаче загадката кой, кога и защо е построил тази духовна обител, каква е била ролята й, и какви тайни за далечното ни минало крие.
Опит да разбули мистериите около църквата на Мостич прави 30 години по-късно проф. Казимир Попконстантинов. Новите разкрития през 1987 г. показват, че най-ранните структури са на полувкопани жилища, вероятно от селище, съществувало в този най-престижен квартал на средновековен Преслав в предстолничния период на града, тоест от 9 век. Откритият печат на цар Симеон, датиран след 917 г., подсказва, че в първата половина на 10 век това място е било преобразено, като върху основите на една от сградите е построена “църквата на Мостич”. По-късно тук са намерени и три печата на Георги, монах и синкел български (синкелът е бил близък съветник на църковния глава, б.а.), доказателство, че през този период комплексът постига изключителна активност и значение за средновековна България.
Според учения обаче това, което подчертава специфичните функции на комплекса са намерените четири монашески гробници в и около църквата. Заедно с гроба на Мостич, изграден в параклиса до северната й стена, те дават основание още на първите изследователи да определят храма като манастирска църква-костница, а оттук да пренесат манастирската идентификация върху целия комплекс. Устроени още при първоначалното строителство, и четирите камери са били използвани за препогребване на кости от разновременни погребения на монаси. Особен интерес представлява най-северната гробна камера, където вероятно в момент на опасност са били съхранявани мощи на различни светци. След изнасянето на мощите им, са останали осем парчета от керемиди (“етикети”), върху които са били врязани на кирилица имената на светците: Йона, Варвара, Симеон стълпник, Поликарп, Евстратий, Киприян, Кир и Йоан, Глава и ръка на Мария Антиохийска.
В северната стена на притвора на църквата обаче е бил предварително планиран и иззидан още един гроб. Той е бил предназначен и ползван за първично погребване. Това поражда хипотезата, че е бил отреден за ктитора (основателя, дарителя, б.а.) на манастира, който може би е бил член на царското семейство, а защо не и самият цар Петър, изказват предположения археолозите.
“Край на полувековния спор около погребването на Мостич успяха да сложат резултатите от археологическите проучвания през 2006 година”, разказва пред Фрогнюз проф. Попкостантинов, който миналото лято откри край Созопол реликварий с мощи на св. Йоан Предтеча. “Ключът бяха отворените още четири тухлени зидани гробници южно от църквата. В едната, долепена до южната стена на олтарната апсида, с размерите на гробницата на чъргубиля, попаднахме на препогребани кости на мъж, сред които случайно излезе византийски печат. Това бе неоспоримо свидетелство, че тук е бил погребан високопоставен сановник, водил оживена кореспонденция с Константинопол. И макар да не бе намерен надпис върху каменната плоча, очевидно той е бил монах с висок сан, ако се съди по почетното място на самата гробница”, казва професорът.
Още по-голяма изненада за археолозите обаче е откритото през 2008 г. гробно съоръжение на около 0. 80 см южно от гробниците покрай южната стена на църквата. Според проф.Попконстантинов то няма паралел в средновековна България. Представлява тухлена зидана камера с дължина 4. 40 м, разделена на две еднакви отделения от напречна стена. В първото отделение са открити силно разложените кости на положен в изпънато положение мъж. Във второто отделение, чиято западна част е била унищожена от варница, са извадени препогребани кости от няколко души.
“Въпреки, че липсват надписи върху каменните плочи, покривали новооткритите гробници, както и на “ценни” находки, могат да бъдат направени изключително важни изводи”, смята ученият. Преди всичко благодарение на тези гробници за първи път е установена специфична погребална практика, която е действала в средновековен български манастир. Според церемонията първоначално починалите монаси са полагани в зидани тухлени гробници, а след време костите им са пренасяни в подобни гробни камери, но предназначени за препогребване. Освен това, и двата вида гробни съоръжения са били устроени в и до самата църква. Такава пространствена и функционална организация не е открита досега в нито един манастирски или цивилен комплекс не само в Преслав, но и в Плиска, и в останалите центрове от периода на Първото българско царство, както и в по-късния период ХІІ-ХІV в.”, категоричен е ученият.
Въз основа на тези аргументи изследователите правят и най-важното откритие - манастирът не е бил основан от Мостич, превръщайки свое имение в света обител. Според изследователя Ростина Костова по всичко изглежда, че негов основател е бил Георги монах и синкел български. Той вероятно е преустроил свое имение, превръщайки го в частен манастир. По-късно светата обител е приютила тленните останки на неговата майка и други сродници, които са били препогребани тук от друго място. Възможно е сред най-близките на синкела да е бил и ичиргу-боила Мостич, чийто вторичен гроб се намира не къде да е, а в параклис, изграден до северната стена на църквата и бил отбелязан с изключителен по своето съдържание надпис.
“Именно чрез откриването на гробните съоръжения през 2008 ние успяхме да раздиплим, да изясним историята както на този религиозен комплекс, така и историята на един аристократичен род – родът на Георги Синкел, секретар на Патриарха и негова дясна ръка, и на чъргубиля Мостич – високопоставена личност от най-близкото обкръжение на българските царе. Но кой е този знатен род, дал двама видни мъже на българската държава и църква през X век? Къде са били първоначално положени телата на Мостич, Георги монах и синкел, неговата майка и роднините им? Това са все въпроси, на които ще продължаваме да търсим отговори”, казва проф.Попконстантинов.
Мая Стоянова
