Езикът на омразата звучи на всяка крачка от интернет форумите.
Германска журналистка се прости с щатното си място, след като заяви, че национал-социалистическият режим бил вършил и добрини. А как гледат в България на изрази като "гадни чифути", "турски изроди", "извратени педали"?
Чели ли сте напоследък за гадни чифути, турски изроди, ибрикчии, за смрадливи мангасари или извратени педали? В печатните медии - едва ли. В интернет-форумите обаче те съпътстват всяка втора информация, свързана с определени групи от хора. Езикът на омразата прелива невъздържано и по повод съседни на България народи, като закъснял плач за "България на четири морета". И, разбира се, "България над всичко". Отговорът на редакциите, в повечето случаи, е мълчание. Мълчанието одобрение ли е?
Ненакърнимо ли е човешкото достойнство?
Подстрекаването към насилие и омаловажаването на исторически истини и факти на пръв поглед е доста абстрактно провинение. Нали има свобода на мненията и печата? Кой е подстрекател и кой просто свободно си изразява мнението? В член първи на германската конституция пише: "Човешкото достойнство е ненакърнимо. Задължение на държавната власт е да го зачита и защитава". В това именно е ключът. Свободата на мненията и печата не стоят над правото на лично достойнство.
Журналистите сме онази професионална група, която е длъжна да реагира на всякакъв вид опити за изкривяване и омаловажаване на истини. От нас се искат и по-висока чувствителност и отговорност: да не предизвикваме омраза, да не насаждаме чувство на превъзходство на едни хора над други, да не представяме като глупав либерален хленч защитата на по-слабите или на хората, поставени по някакъв признак в неравностойно положение, да не клеветим, да не злепоставяме и най-сетне - да не представяме човешки драми като евтина и развлекателна сензация. Всичко това е част от "задължителната програма" на всяка сериозна и уважаваща себе си медия. Без подобна медийна култура е немислимо културното общуване в едно общество.
Промяната на Наказателния кодекс не налага ограничения на свободата на мненията и медиите, а само въвежда онзи необходим ред, задължителен за всяко гражданско общество. Разбира се, ако се прилага и на дело. Иначе всеки кодекс си остава къс мъртва хартия. Германският Съвет по печата има контролни и санкциониращи функции по отношение на печатните средства за информация. Към всяка електронна медия има и съответен обществен надзорен съвет със същите правомощия. Техните санкции, макар и непридружени от финансови глоби, са чувствителен удар по имиджа на всяка германска медия, която е длъжна да публикува или оповести наказателното постановление.
Най-важната бариера пред езика на омразата
Показателно е, че от дълги години насам санкциите срещу медии са свързани предимно с провинения като смесването на реклама и редакционно съдържание, уклон към сензационност или нарушаване на личната сфера на известни личности. Отричането или омаловажаването на Холокоста, възхваляването на националсоциалистическия режим, презрителните изказвания по адрес на роми, турци или други малцинства са неща, които в Германия получават не само съдебна санкция, но и обществена. А тя е най-важната бариера пред езика на омразата.
Бистра Узунова (ДВ)
