Мислим си, че купуваме незамразявани продукти, но нещата не стоят точно така. „Торнадо” разкрива истинската възраст на основните стоки за консумация
Повечето купувачи са склонни да дадат някой лев отгоре, за да закупят прясна стока. Прясното свинско е предпочитано пред замразеното, пресните риба и пилета също. Но какво значи „прясно"? Твърде често, купувайки „пресни" стоки, ние получаваме продукт, който е минал през топлинна или химическа обработка, бил е полузамразен или държан на склад с месеци.
Нека сега разгледаме колко „пресни" са основните хранителни стоки, предлагани в супермаркетите.
Месо
Дори и при най-добрите червени меса, има голямо забавяне от момента на смъртта на животното до появата му на витрината в магазина. Това важи особено много за агнешкото, което по традиция се търси по това време на годината. У нас то пристига, след като измине близо 18 000 км по море с кораб от Австралия или Нова Зеландия – основните световни доставчици на такова месо. На борда то се държи в полузамразено състояние в продължение на поне 6 седмици. Затова трябва да знаете, че когато купувате „прясно" агнешко от супермаркета, то всъщност е на най-малко 2 месеца. Българското агнешко, когато го има, е на около две-три седмици. Доброто говеждо трябва да е на 3-4 седмици, когато се появи в супера, защото тогава то има най-добри вкусови и структурни качества.
Свинското пристига най-бързо в търговската мрежа – от кланницата до щанда го дели най-много една седмица.
Продавачите знаят, че ние предпочитаме месото да е ярко червено на цвят и използват различни трикове, за да запазят цвета. Често месото е опаковано в тарелка с безвреден газ, който спира естествената промяна на цвета. Натриеви и калиеви соли се добавят в саламите и бекона, за да потискат развитието на бактерии и да съхраняват цвета. Така третирано месото има срок за годност около 6 месеца, а при някои консервирани меса и доста по-дълъг. Повечето пилета в супермаркета са на 4 или 5 дни. Няколко водещи и по-скъпи фирми гарантират, че пилето е на щанда още на следващия ден след птицекланницата. От този момент до бракуването му изминават 9 дни.
Хляб
Всеки, който е пекъл хляб у дома си, знае, че той започва да изсъхва часове след изпичането. Следователно използват се куп трикове, за да остане хлябът по лавиците поне 10 дни – толкова е срокът му в супермаркета. В зависимост от това къде живеете, хлябът може да пристигне на щанда от часове след изпичането до два дни. Повечето нарязани хлябове съдържат консерванти и плесенни инхибитори като например калциев пропионат (Е 282) и аскорбинова киселина (витамин С). Също така хлябът често се пече с ензими, които не са задължителни за вписване на опаковката, така че внимавайте, ако хлябът се рекламира като „задържащ се по-дълго пресен".
Яйца
Можете да разберете кога е снесено едно яйце, като върнете назад 28 дни от дата „най-добри преди" върху опаковката. По стандарт пресните яйца пристигат в магазина до 10 дни след снасянето. Под десет дни яйцата се считат за много пресни.
Риба
Основното правило е, че веднъж замразявана храна не може да се продава като прясна. При рибата обаче нещата не стоят точно така. Например треската, скумрията и останалите риби, който се ловят на траулери в Северния Атлантически океан, лежат в лед в трюма по 12 дни и повече – докато трае риболовният курс на кораба. Докато стигне вашия хладилник, океанската „прясна" риба е поне на 15-20 дни. По друг начин стоят нещата със специализираните щандове за прясна риба от Средиземно и Егейско море в големите хипермаркети – тя пристига сутрин със самолети и най-често е уловена на предния ден. Същото важи и за черноморската риба – тя е най-много на ден – два.
Отделно стои въпросът с някои морски видове, които по закон трябва да бъдат замразени в продължение на поне 24 часа, за да се избият специфични паразити в тях. Към тях спадат тюната и кралските скариди. Последните винаги се замразяват, товарят се на самолет и летят поне 10-ина хиляди километра, след което се размразяват и продават за пресни.
Плодов сок
Освен ако не си го изцедите сами и изпиете веднага, шансът да пиете пресен сок от магазина е минимален.
Най-масовите и евтини сокове в кутия се правят от концентрат. Той се получава след пастьоризация с нагряване под високо налягане, филтрация, изпаряване и замразяване. Така полученият замразен концентрат се съхранява с години. При опаковането му той се разрежда с вода и се пълни в кутии. Сещате се, че единственото прясно нещо в него е водата.
Сокове, рекламирани, че не са от концентрат, най-често са пастьоризирани и филтрирани. Ако сокът е наистина прясно изцеден и бутилиран веднага, срокът му за годност не трябва да е повече от 8 дни.
Зеленчуци
Зелен боб, броколи и грах от Африка, аспержи, авокадо и грозде от Латинска Америка – всички те пристигат със самолети и от момента на откъсването да щанда ги разделя период от 7 до 10 дни. Картофите пък спокойно може да са на по 6 месеца.
През зимата повечето салати и домати пристигат с камиони от огромни оранжерии в Холандия, Испания и Турция. Обикновено те са на по 3-4 дни.
Плодове
Портокалите и лимоните се покриват с тънък восъчен слой, който забавя гниенето им и ги прави по-лъскави и привлекателни. Същото важи и за ябълките. Тези плодове пристигат от различни краища на света в хладилни контейнери, често херметезирани и пълни с газ, забавящ гниещите процеси. Бананите от Централна Америка достигат до България за две седмици с кораб. Те се берат зелени и при пристигането си се третират с газ етилен, за да узреят. Твърди се, че той е безвреден за човека. Пластмасовите чували, в които са опаковани бананите, също удължават тяхната трайност и тя достига 25 дни.
Прясно мляко
Прясното мляко е страшно бързо развалящ се продукт. Затова веднага след надояването то преминава през намаляване на маслеността и пастьоризация – нагряване до 70 градуса по Целзий – за да се убият бактериите. Това означава, че млякото е поне на 48 часа при пристигането в супермаркета и остава до седмица невредимо в хладилника, ако не е отворено.
За съжаление тази рутинна обработка унищожава витамин С и други ценни съставки на суровото мляко. Най-новата технология прецежда млякото през микронни филтри, които премахват микроорганизмите. Такова мляко издържа до 3 седмици в хладилника неотворено.
От кои добавки да се пазим Над 3000 различни химични вещества се добавят към храните с най-различна цел – оцветяване, овкусяване, удължаване на срока на годност и пр. Всички те са разрешени от законите в Европейския съюз и пряко не представляват опасност за здравето. Но прекалената употреба на някои от тях може да създаде здравни проблеми. Кои са най-опасни¬те хранителни добавки, които е желателно да избягваме:
Пропил галат - E 310
Предпазва мазнините и маслата от разваляне и е канцерогенен. Добавя се в олиото, месни продукти, картофени чипсове, пилешки бульони и дъвки.
ВНА и ВНТ – Е320 и Е321
Бутил хидроксианизолът (BHA) и бутилхидрокситолуен (BHT) също се използват за предотвратяване на гранясване на мазнини. Слагат ги в продукти от зърнени култури, дъвки, олио и картофен чипс. Причиняват рак при опити с плъхове.
Калиев бромат Е924
Добавя се в хляба като набухвател и подобрител на структурата. Силно канцерогенен.
Мононатриев глутамат (MSG) – Е621
Е621 се използва като овкусител в много пакетирани храни, включително супи, салати, колбаси, хот-дог, консерви от риба тон, чипс, супи на прах, бульони на кубчета, снаксове, чипсове и различни сосове, замразени храни и др. Той придава особен „приятен“ вкус на храните и кара човек да консумира по-големи количества. Глутаматът стимулира образуването на свободните радикали, които увреждат клетките и така се появяват предпоставки за развитието на различни болести, включително и рак.
Аспартам (NutraSweet) Е951
С него подслаждат всички евтини газирани напитки, ди¬етичните газирани питиета и всякакви храни с ниски калории. Дори в малки дози повишава честотата на лимфоми и левкемии при плъхове, заедно с мозъчни тумори.
Други от по-вредните са:
Е620 – глутаминова киселина
Е626 – Е633 – могат да причинят подагра.
Е635 – може да причини много тежки алергични реакции и стомашни проблеми.
Екип в. "Торнадо"
