В здравеопазването и енергетиката се крият най-много доходи и данъци. Държавата да остави на мира бакалиите и да разбие олигархичните мрежи, ако иска да пребори сивата икономика, съветват експерти.
Сивата икономика е превзела нови територии през 2010 г., макар че е далеч от рекордите на 2002 г. и на 2007 г. Кризата е притиснала фирмите и е масовизирала още "националния спорт" - криене на данъци и източване на ДДС. Най-активни в това отношение са в здравеопазването, енергетиката, бизнеса с лекарства и инфраструктурните проекти и точно в тези сектори трябва да се насочи контролът на държавните органи.
Това са част от изводите на Центъра за изследване на демокрацията, който заедно с фондация "Фридрих Еберт" бе домакин на дискусия за неформалната икономика в България.
Проучването показва, че през миналата година 2% от българите са работили без никакъв трудов договор, а 11.6% от наетите взимат повече, отколкото се разписват по ведомост (близо 13% са били през есента на 2009 г.) Най-интересни са данните за здравните и социалните осигуровки. Почти 20% от българите признават, че основният им работодател не ги осигурява върху реалната заплата. В тази група попадат основно хора, на които осигуровките се начисляват върху възможния минимум за техния бранш. Всеки десети труженик е в тази категория. За други 8% социалните и здравните вноски се базират на заплатата, посочена в трудов договор, макар че възнагражденията им са по-големи.
Според Тихомир Безлов от ЦИД обаче тези проценти са само ориентир, защото българинът послъгва в анкетите и далеч не всеки си признава, че участва в скритата икономика. Той припомни, че според данните на Националния статистически институт само 10% от пушачите пазаруват на черно. Други наблюдения и анализи обаче разкриват, че всъщност 30-40% от българите си купуват контрабандни цигари. Така че ако искате да получите същинските размери на сивата икономика, умножавайте резултатите от анкетите по 4, препоръча Безлов.
С уговорките, че сивата и криминалната икономика се ловят и измерват трудно, експертите на ЦИД смятат, че делът й за България е около 30%. "Изводите за 2010 г. са, че се е увеличило неплащането на данъци, мита и акцизи, както и източването на ДДС", обяви Руслан Стефанов. В същото време има свиване на сенчестата заетост - кризата принуди фирмите да съкращават персонал и в повечето случаи първо се освобождават хората без трудови договори, а при намаляване на заплати първо се реже частта, плащана неофициално. Но има и обратни случаи - на засилване на сенчестата заетост. За да намалят осигуровките и подоходния данък за заплати, мениджърите уж освобождават кадри, но всъщност продължават да им плащат без ведомост, на ръка.
Експертите препоръчват властите да не пилеят усилия в тотален контрол, а да съсредоточат проверките в големите фирми и едрите обществени поръчки. Те похвалиха НАП и митниците за правилния подход - да насочат инспекциите и ревизиите при анализ на риска и към по-големите играчи. Сбъркана е тактиката на агроминистъра и агенцията за храните - да се държат под лупа бакалиите под предлог, че са рискови, а търговските вериги се самоконтролирали достатъчно стриктно, смятат в ЦИД.
ОЦЕНКИ
През 2010 г. сивата икономика заема 37.7% от брутния вътрешен продукт на България. Това пък изчисли преди месеци консултантска компания A. T. Kearney в проучване, поръчано от Visa Европа и обхващащо първото полугодие. Според това изследване сенчестият сектор в Румъния, Латвия и Естония също гони 40% от БВП, докато в Германия и Франция заема само 1/8 от икономиката. Според НСИ пък в България само 10% от производството на стоки и услуги попада в графата "неформална икономика". (Сега)
