Традиция стана падне ли сняг - държавата да блокира. Все едно атомна бомба ни е ударила: транспортът замира, преспи покриват пътища, коли задръстват улици, затварят се проходи, селища остават без ток - сякаш животът секва.
В същото време концесионери по почистването лъжат като дърти цигани колко автомобила по цяла нощ са воювали със снежната стихия. Че не е лесно - не е. Но истината е съвсем друга. Повечето концесионери са спечелили търговете чрез вътрешни хора. След това са възложили чистенето на сняг на подизпълнители. Те от своя страна хем нямат нужната техника и оборудване, хем спестяват от парите, за да си докарат печалба. Добра печалба са си заделили и баш спечелилите търга. Дали са едри пачки и на „вътрешните хора", защото без тях няма поръчки. Порочната верига, за която знае всеки неосвидетелстван българин, работи по този начин от години. Затова всеки път се повтаря едно и също: снегът блокира всичко, а от концесионерите и общините се оправдават колко неочаквано е всичко и как от боевете на Шипка през 1877 година насам такива снегове не е имало.
Тази песен писна на всички, освен на тези, които си пълнят гушите с нашите пари и ни правят на балъци. Бойко Борисов се закани люто да съди концесионерите, които не са си свършили работата както трябва. Той не за първи път се хвърля в атака с изваден меч, преди още да е видял има или няма противник отсреща. Големи клетви и обещания бяха за пълно благополучие с почистването и извозването на боклука като изгони Румен Гайтански - Вълка. Дойде „Икуест", но положението си остана същото. Виждаме сега, че и в снегопочистването няма напредък. Драмата не е само софийска. Магистрали и пътища са затрупани, хиляди чакат в колите си я бялата смърт, я глутница вълци да ги споходи. От съответните ведомства, призовани да противодействат на снегопада, обаче ни разтягат лакърдии. Толкова пясък бил разхвърлян, толкова тона луга, толкова булдозери ринали сняг и лед цяла нощ - направо герои, да се чуди човек, защо се бави президентът, че не почва да ги награждава. В същото време положението с пътната обстановка си остава трагично.
Всички знаем, че нищо не е лесно, още повече снежните преспи и виелици. Но когато ни лъжат в очите без грам притеснение - ни идва в повече. Просто липсва организация, липсва модерна техника, липсва воля за справяне с положението. Сега остава училищата да бъдат ударени от грипна ваканция и да се окажем в тотална безизходица.
В такава обстановка президентът Георги Първанов ни наговори едни високопарни неща в новогодишното си обръщение, да се чуди човек откъде го взима тоя оптимизъм. Възможно е в резиденция „Бояна" да са почистили алеите и оттам светът да изглежда красив, романтичен и приятен. Сигурно е така, иначе защо всички като вземат властта все там се преместват да живеят. Може някой ден и Бойко Борисов да заслужи тази награда от признателния народ и тогава, от Бояна, битката с концесионерите ще му изглежда като бой със снежни топки.
Колкото до българите, останали в подножието и преспите - те трябва да се оправят сами. Оказа се, че когато други ни оправят - много боли. Искахме демокрация и свобода - получихме ги. Сега се чудим дали вълците и "бялата смърт" не са по-хуманен вариант...
Валери Сокачев
