Лидерът на ДСБ Иван Костов провел два пъти повече заседания на поверената му комисия, отколкото лидерът на националистите Волен Сидеров. Това показва анализ на "Риск Монитор" за работата на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) през 2010 година.
Данните сочат, че парламентарната комисия се е занимавала предимно със скандалите в ДАНС, на които са посветени 38 % от заседанията. Най-голям дял се пада на случая Алексей Петров.
36% от заседанията на парламентарната комисия са посветени на доклади и отчети на агенцията.
На бюджетни въпроси са посветени 8% от заседанията, на законодателни въпроси - 6%.
На изтичането на информация от ДАНС и на ислямския фундаментализъм са посветени едва 2% от заседанията на парламентарната комисия.
Стефан Попов, директор на Риск Монитор обясни, че ДАНС се появява като структура, като зле заченато следствие и хибрид със съмнителна перспектива. Не беше ясно ДАНС полиция ли е, следствие ли е, разследване ли е, изтъкна Попов.
През 2008 г. ДАНС, по думите му, е главно действащо лице в спектакли и шоу по улиците. Всичко това според Риск Монитор е ангажирало ДАНС в несвойствени функции.
По думите на Стефан Попов правителството на ГЕРБ е сложило усмирителна риза на ДАНС. Развитието на тази институция е много добро и върви в правилната посока, подчерта директорът на Риск Монитор.
Иван Иванов, член на парламентарната комисия за контрол на ДАНС, който дойде на представянето на доклада, оцени анализа като положителен.
В началото имахме трудности, призна депутатът, уточнявайки, че депутатите в началото са се занимавали предимно със скандалите в агенцията.
По думите му от това имало полза, тъй като станало ясно, че Алексей Петров бил определящ фактор в ДАНС. Депутатите трябвало да определят как „един човек със спорна репутация" почти е управлявал агенцията. Кожата, в която ДАНС беше облечена, не й стоеше добре, смята Иван Иванов.
Амплоато на ДАНС, по думите му, е да се превърне в типична контраразузнавателна служба. Според депутата ДАНС трябва да работи повече за вътрешната си сигурност.
Иван Иванов смята още, че на Комисията за контрол на ДАНС й е необходим по-голям експертен капацитет.
Според „Риск Монитор" съществува потенциален риск от застъпване на функциите между БОРКОР и ДАНС.
Според Стефан Попов БОРКОР е безсмислица и създаването й наподобява създаването на ДАНС, без да е изготвен анализ, необходима ли е такава структура или не.
В доклада на „Риск Монитор" се посочва още, че през миналата година ДАНС се развива като разузнавателна служба и продължава да се разделя с несвойствените си полицейски и разследващи функции от периода на създаването си.
Агенцията е подобрила отчетността си с представянето на годишен доклад за дейността си.
Според „Риск Монитор" обаче отчетът набляга предимно на статистически данни, а не на качествени фактори.
През 2010 година се наблюдава публично затваряне на агенцията, което оказва положителна роля на функционирането на ДАНС .
Засекретяването обаче според „Риск Монитор" се осъществява чрез излизането от медийното пространство, а не чрез усъвършенстване на вътрешните регламенти за секретност, лоялност и правила за работа с класифицирана информация.
Екипът на „Риск Монитор" препоръчва ДАНС да има допълнителни функции на наказателно разузнаване, които обслужват изпълнителната власт, а не наказателния процес.
Агенцията трябва да провежда и рационална политика на човешки ресурси, като повиши прозрачността при назначаване на служители.
„Риск Монитор" препоръчва още ДАНС да се придържа към законодателния си мандат, като доближи още повече правомощията си по закон и реалното им приложение.
