България и Румъния са отличниците по темпове на растеж в групата на "умерените иноватори". Това сочат данни от последното изследване на Европейския съюз от 2010 г. за страните-членки.
Резултатите от проучването бяха обявени в Института за икономически изследвания на БАН по време на кръгла маса за структурните реформи в ЕС в условията на макроикономическото сближаване чрез фискална консолидация.
Изследването на 27-те членки сочи, че страната ни се нарежда на пето място по подобряване на индикаторите за иновации, посочи директорът на дирекция "Икономическа политика" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Юлиян Николов, цитиран от Дорик финанс. Динамиката се наблюдава отчетливо при подадените заявления за търговски марки и дизайн, съвместните научни публикации и сътрудничеството между наука и бизнес, добави той. Изоставаме обаче в броя на заявките за патент.
Фокусирането върху научно-изследователската дейност и иновациите е една от стратегическите цели на икономическата стратегия на ЕК - "Европа 2020", която трябва да наследи Лисабонската стратегия и да очертае развитието на съюза в следващите 10 години.
Сравнени по показателя "човешки ресурси", страната ни изпреварва Португалия, Унгария и Италия, а по "организирани системи за научни изследвания" - Полша и Словакия. Макар, че като финансиране и подкрепа на иновациите стоим по-напред от Румъния, Гърция и Кипър, публичният сектор все още не отделя очакваните 1.5% от БВП в тази сфера, стана ясно още на дискусията.
За сметка на ограничените публични средства, годишният темп на направените инвестиции от частния сектор е 24%. "Ползите" от този процес могат да се проследят чрез ръста на износа на високо технологични продукти, където първенството се държи от българските лекарства, електроника, радио и телевизионно оборудване.
За да стимулира инвестициите на бизнеса в научно-изследователската и развойна дейност и повишаване на конкурентоспособността, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подготвя Закон за иновациите, обясни Юлиан Николов. Според него проектът ще бъде внесен в МС до лятото, като основните предложения са за въвеждане на данъчни стимули и създаване на Български иновационен фонд, който ще се финансира по европейски програми и отчисления от събрания корпоративен данък, акцизни такси върху емисиите въглероден двуокис и приходи от концесии.
Прегледът на икономическото развитие на страните-членки показва, че инвестициите в иновации се изместват към частния сектор, а у нас имаме обещание за споделена отговорност, подчерта и доц. д-р Татяна Хубенова от Иститута за икономически изследвания на БАН. Според нея голямото предизвикателство пред "Европа 2020" сега е в промяна на модела на растеж, защото ръстът в ЕС за следващото десетилетие няма да е по-висок от 1.5% в сравнение с достигнатия 1.8% за периода до 2010 г.
В дискусията участва и Десислава Гладнишка, началник-отдел в Дирекция "Стратегически документи на ЕС" на Министерството на финансите, която представи изпратената вече в Брюксел Националната програма за реформи до 2015 г. За разлика от общите настроения в ЕС, България е против хармонизацията на данъчните основи за корпоративния данък и въвеждане на данък за банковия сектор, защото смята, че стабилния финансов сектор може да бъде ключов фактор в подкрепа на икономиката по време на криза, каза тя.
