По повод една атлантическа годишнина и една грешка в превода, виждаме Първанов в автентичния му “блясък”.
Иво Инджев
“Изказване на американския посланик Джеймс Уорлик за дискусията между президента Георги Първанов и военния министър Аню Ангелов предизвика полемика. Думите на Уорлик станаха повод дори Георги Първанов да коментира изказването му на официалната си страница в социалната мрежа Facebook.
По време на конференцията „Европа като глобален актьор: ролите и отговорностите на Европа и САЩ в новия световен ред” Уорлик заяви, че дискусията между президента Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов относно отбранителната политика на страната малко прилича на фарс, съобщи БТА. По-късно обаче от пресслужбата на посолството съобщиха пред БГНЕС, че посланикът на САЩ не е казвал думата „фарс” (farce). Впечатлението за употребата на думата останало заради лошото озвучаване в залата.
Американското посолство у нас също разпространи официално позицията си по случая. „Изразът е измислена (бел ред. на англ. false) дискусия”, уточниха от дипломатическата мисия и допълниха че преди думата „дискусия” посланик Уорлик направил и по-голяма пауза. „Цялото изречение е „Това е малко измислена дискусия и аз бих искал да обърна внимание на това сега” (бел. ред. на англ. It`s a little bit of a false discussion, and that’s what I would like to reflect on a little bit right now)”, уточниха от службата. (Дарик)
В тази история разни хора ще си “харесат” разни акценти. Група граждани, които не знаят какви ги вършат руските посланици зад кулисите ( осветявам това в новата си книга “Течна дружба”) – а може би и тъкмо защо поназнайват доста, ще използват възможността да се солидаризират с Първанов на принципа: партията е права, дори и да греши, нали така се казваше в едно старо стихотворение…
Противници на Първанов вероятно ще го обвинят в прибързани изводи и реакции. Аз обаче си избирам за кратък коментар абсурда на историческата аналогия между американския посланик и онзи руски генерал Каулбарс, изпратен в България от император Александър ІІІ да подготви почвата за окупацията на България и останал като нарицателно за нагла намеса във вътрешните работи на страната ни ( в цяла Европа пресата го гълчи по този повод).
Интересен е самият факт, че Първанов изобщо посяга към тази аналогия. Това е част от рефлекса на гузните водачи на Петата колона у нас, която неистово се опитва да сложи знак на равенство между практически лишената от суверенитета си НРБ и днешна България, членуваща в ЕС и НАТО. Този рефлекс е вариант по темата “всички са маскари”. Само че при модата да ругаеш американския посланик ( лъжецът му с лъжец беше казал наскоро, че има двойни стандарти в правосъдието – не го е срам да си измисля такива абсолютни небивалици!) няма как да прозвучиш убедително в паралела със съветското минало. Защото в НРБ при най-малкото подозрение за “антисъветизъм” бесеха, вкарваха в концлагер, изключваха от партията или “поне” уволняваха. Справка: именно по такива скалъпени обвинения обесиха втория човек в БКП Трайчо Костов и уволниха няколко петилетки по-късно вътрешния министър Ангел Цанев. Това – чисто политически. Ако ли пък говорим за икономическа зависимост, отново не може да става и дума за каквото и да било сравнение. Дори и днес България е моного по-зависима от Русия, отколкото от САЩ, които са относително незначителен търговски партньор на България и не държат пистолет до главата на българската икономика, зареден с нефт, газ и ядрено гориво. А и руските инвестиции в България, по данни, които цитирам в ”Течна дружба”, са далеч, далеч по-големи от американските (макар и далеч, далеч не винаги на светло).
Но да речем, че не сте прочели всичко дотук: ще бъде достатъчно да залежите абсурда на твърдението на “историка” Първанов, че от Каулбарс ( т.е. от 1886 г.) насам, никой чужденец не се бил разпореждал така в България като губернатор. Това е връх на наглостта сред всички лъжи, изречени до днес от Първанов. Защото в продължение 45 години съветска явна и скрита окупация страната ни се управляваше пряко от съветски наместници. Както пише във “Времето на убийците” омразната на другарите у нас американска журналистка Клеър Стърлинг, “само в тази страна, от цяла Източна Европа, член на съветското Политбюро редовно присъства на заседанията на българското Политбюро. Само в тази страна един човек, роден в СССР и живял там дълги години, може да бъде министър-председател.”( с.208). Бих добавил, че още в зората на комунизма българската Пета колона постава невиждан рекорд по подмазвачество пред Сталин, като си изпроси съветници за всички области на ръководството на държавата. Към края на 1949 г. броят на преките съветски началници във всички сектори на властта в България вече надвишава близо десет пъти аналогичните наместници в останалите сателити на Москва в Европа ( пише го в своята “История на комунизма в България” проф. Диню Шарланов).
То бива нахалство и невежество, но по този показател Първанов надскочи и себе си ..
Имаше навремето един “лаф”: “чрез нахалство , към прогрес”, с който се описваха обикновено разни напористи кариеристи. Явно това е девиз и на Първанов, а резултатът за България, както се вижда, е: “чрез нахалство към регрес”. Включително и лично негов. Защото той започна президентската си кариера със заявката на “промяната” в самия него, превъплатил се от антинатовец в пръв “атлантик”. Сега, по повод една атлантическа годишнина и една грешка в превода, го виждаме в автентичния му “блясък” на водач на митинги срещу НАТО и автор на сълзлива преписка с неговия другар Милошевич. Колко малко му трябваше, за да загуби лице и да свали маската на лицемерието , за да стане познатият от миналото лицемерник. (ivo.bg)
