Иван Мърквичка оказва изключително въздействие върху българското изкуство и нашата живописна школа след Освобождението тръгва в определена реалистична посока под неговото влияние. Заедно с Антон Митов инициира създаването на Художествената академия - в началото кръстена Рисувално училище и става пръв директор там.
Професор Иван Мърквичка (Ян Вацлав Мърквичка) e роден преди 155 години в село Видим близо до Дуба, Чехия (тогава в пределите на Австро-Унгария) на 23 април 1856 година. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.
Правителството на Източна Румелия го кани да работи за изграждането на българската живописна школа и през 1881 година 25-годишният Мърквичка идва в България. По това време в Пловдив е концентриран интелектуалният елит на тогавашното българско общество – тук творят писателите Иван Ваздов и Константин Величков, публицистите С. С. Бобчев и Михаил Маджаров, журналистът Захари Стоянов. Тук живеят издателите Христо Г. Данов и Димитър Манчов, стопански експерти, художници.
Мърквичка е назначен като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий" (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I". Свързва се с най-изявените културни дейци в града - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самия Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на Рисувално училище в Пловдив и подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 осуетява идеята. Училището е открито десет години по-късно през 1896, а Мърквичка е негов първи директор.
"Три сестри"
"Ръченица"
През 1886 г. художникът урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар" (1883, НХГ), „Сакаджии" (1887, НХГ), „Циганска веселба" (1887, НХГ), „Птицепродавец" (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив" (1888) и др.
През 1889 година се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.
"Пазар в Пловдив"
"Циганска веселба"
През 1896 г. с неговата намеса е основано Държавното рисувално училище. Това е бъдещата Художествена академия, чийто пръв директор и професор е самият Мърквичка - до 1921 г. Като пръв директор на рисувалното училище Мърквичка оказва изключително влияние върху оформянето на българските млади творци. Освен това той организира с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. първото сдружение на българските художници - Дружеството за поддържане на изкуството в България (преименувано по-късно Дружество на художниците в България) през 1893. Редактира заедно с Антон Митов първото българско списание за изобразително изкуство - "Изкуство" (1895-1899).
"Задушница"
"Жена от с. Смилево"
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
Великият художник Мърквичка участва в изработването на герба на София, който се появява не просто заради традицията или заради прозаичната липса от „фирмен знак” на столицата. Раждането му съвпада с началото на новия 20-и век и в създаването му участва цялото ръководство на държавата, Мърквичка и познавачът на хералдиката княз Фердинанд Първи.
След повече от четири десетилетия, прекарани в България, проф. Мърквичка се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 година.
