За много хора не е ясно, че преди 2000 г. е показан пътят на Възкресението, който всеки човек трябва да извърви рано или късно, че предишните грехове са измити и че са дадени НОВОЗАВЕТНИ заповеди, различни от познатите ни: Не кради, не лъжи, не прелюбодействувай и т.н.:
Матей 5:21 „Слушали сте, че бе казано на ДРЕВНИТЕ: не убивай, а който убие, виновен е пред съда”.
22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда...
43. Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си и мрази врага си”.
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.
45. За да бъдете синове на вашия Отец Небесен.....
48. И тъй - бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”
Така според заповедите на Христос гневът е равен на убийство дори помислите за жената на ближния е прелюбодейство, а обичта към врага най-висша добродетел. Върховна цел е Съвършенството и съответно Възкресението за вечен живот, в който смъртта и болката нямат място. Колко сме далеч обаче от всичко това?
Има един фронт в света, който е неведим, окултен и там битката е за умовете и душите на хората, за човешкото безсмъртие, единственият път към което е християнството. И най-големият ни враг в тази битка е невежеството и пълната бъркотия по отношение на собствените ни духовни пътища. Това е особено видно, като погледнем какво правим на Великден.
1. Боядисваме яйца. Действие езическо и абсолютно ненужно. Яйцата символизират тържеството на вечно въртящия се природен цикъл, но нямат нищо общо с Възкресението. Възкресението е акт на тържеството на живота над смъртта, която вече никога не ще настъпи и цикълът на постоянното въртене ще се затвори.
2. Месим ритуално кръгли обредни пити: козунаци. Действие езическо и също напълно ненужно, направено отново, за да искаме здраве, успехи и повече блага единствено за нас и близките си.
3. Ядем агнешко и преяждаме. Това не само е езическо и грешно, това е абсурдно. С какво се различава това действие от жертвата пред езически бог, който искаш да умилостивиш, подкупиш и да замениш живот за живот.
Толкова за езическите ритуали. Невежеството обаче се разпростира и още по-далеч, към предателството към духовността ни. От много векове се води колосална битка между могъщи мистични сили, залогът в която е християнството. Още от началото на ХIХ в. човечеството е наясно, че стои на прага на нова епоха, която ще доведе до планетарно обединение, при което западната християнска култура ще е доминираща. Западът обаче не осъзнава своята роля и въвежда своето господство над останалите народи по един арогантен начин, превръщайки ги в колонии. Опитът на колонизираните народи в Азия, Африка и Америка да се противопоставят военно или политически на агресорите не водят до съществени резултати. Затова те прибягват до други мерки. В средата на ХIХ век западният човек е повлиян от много мистични течения и общества, които бавно проникват в съзнанието му. Колонизираните народи и особено Индия са много по-стари и по-опитни в окултно отношение и притежават духовни техники, чрез които могат да въздействат ментално върху съзнанието на незащитения и горделив западняк. Така в западното общество от средата на ХIХ г. бавно започват да се появяват учения с хиндуистки, будистки и шамански привкус, адаптирани специално за свръхегото на колонизаторите Започва бавно и подмолно отдалечаването на западните общества от най-същественото за тях – християнството. Не без значение е и фактът, че Реформацията (личната връзка с Христос), която възражда и обновява вярата в епохата на Ренесанса, също започва да губи своя потенциал.
През 1875 г. се създава Теософското общество, което в рамките на няколко десетилетия се просмуква в политическите и културни среди на Запад. Теософите се интегрират към много други окултни общества, както например към пангерманското общество Туле, което първо подкрепя Хитлер в пътя му към властта. Те поддържат пред нацистите идеята за спящите атланти в пещерите на Тибет и възможността те да се събудят, за да подопомогнат създаването на раса от свръххора. През 30-те години хиляди тибетските лами пълнят Германия, германски експедиции тръгват към Тибет. В същото време има данни от книгата на Рене Генон, един от най-големите познавачи на индийската култура от началото на ХХ век. Той публикува документи, с които доказва, че създаването и контролът над теософското общество е на английското разузнаване.
Известният случай с Кришнамурти (според тях новият прероден Христос), както и Ани Безънт и Чарлз Ледбитър, които оглавяват Теософското общество, не са нищо повече от служители на това разузнаване. Англичаните не осъзнават, че вървят срещу самите себи си, опитвайки се да контролират сили, над които нямат власт. Те, както и Хитлер /случаят с Тибет/, се оказват манипулирани от мощни и невидими същности, чиято цел бе както отмъщението, така и елиминирането на християнството на Запад и на Изток За това, разбира се, съдействат и тайни, уж „християнски” ложи, и ордени.
Европейските народи се държат като зомбирани и унищожават сами себе си и през двете войни. Главно Англия, но и Германия, а и Русия отстъпиха тотално от християнството, съюзиха се със сили, чужди на техния свят /хиндуизъм, будизъм, пангерманизъм /езическите вярвания на готите/, щаманизъм /Тибет/, анархизъм и комунизъм /безбожие/.
Впоследствие западните нации отново успяха да възстановят своите икономики, Европа се обедини и отново тръгна напред.
Тормозът над Третия свят продължава. Източниет практики са насърчавани и толерирани, защото префинено поощряват егоизма, самомнението, вярата единствено в човека, консуматорското отношение към света и отричането на християнството като единствения път за спасение. Навсякъде се проповядва йога, рейки, доаизъм, хиндуизъм, теософия, ментални практики за забогатяване, учението на новата епоха, което е смесица от всичко това, универсална енергия, виолетови деца и какво ли още не. Налага се налудничавата идея, че между ученията може да има синтез, а той е възможен толкова, колкото между новото вино и старите мехове.
Още през 1979 г. на световния индуски конгрес неговият председател казва: „Нашата мисия на Запад се увенча с фантастичен успех. Индуизмът се превръща в доминираща световна религия и краят на християнството е близо.” Христос поставя началото на нова ера на човечеството, на възвръщането на човека към Бог, етап, в който всяка следваща вълна на историята е по-висока от предишната и носи възход. Това е и съществената и непреодолима от другите езически учения разлика, в които всяка вълна е нисходяща и води към разрушение. Затова е казано недвусмислено: „Аз съм пътят, истината и животът и никой не дохожда до Отца освен чрез Мене.” Йоан 14:6.
Силва Дончева
