Светът внимателно следи развитието на инцидента в ядрената централа Фукушима 1, пострадала от опустушителното земетресение в Япония и последвалото цунами. Нивото на опасност е вдигнато на максималната седма степен, такава, каквато беше при аварията в Чернобил през 1986 година.
Учените предполагат, че ще са необходими поне 9 месеца, за да се изгради бетонно покритие около централата, за да се обезопаси районът. Двадесеткилометровата зона около централата Фукушима 1 вече е абсолютно забранена за достъп на хора.
Както днес Фукушима, така и преди 25 години една катастрофа преобръща представите за опасностите от човешката дейност и показва огромната сила, която се крие в ядрения разпад. Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил в СССР (днес в Украйна) е най-големият инцидент в историята на ядрената енергетика.
Аварията на Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г. е най-мащабната и най-тежката в историята на ядрената енергетика, както по количество на изхвърлени в околната среда радиоактивни материали, така и по площта на замърсените територии и числеността на засегнатото население. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус. След аварията в централата са загинали 25 000 души, 200 000 са инвалидите, а в 30-километровата зона хора ще могат да живеят след 900 години.
За 25 април 1986 г. било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. Проверката е трябвало да даде отговор на въпроса дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати.
В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала.За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа, когато започва повторно снижаване.
Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре.
Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока, възникват и пожари.
Аварията в Чернобилската АЕЦ
Първата група от 14 души пожарникари пристига в 01,28 ч. Втора група – 250 души, пристига в 04 ч. Към 02,30 ч. са ликвидирани пожарите на покрива на машинната зала и на реакторната зала, а към 04,50 ч. почти всички огнища са потушени. Основните жертви на лъчевата болест са именно пожарникарите, които изпълняват своя дълг. Нито един от тях не е имал дозиметър!
Около 20 часа след взрива (21,46 ч.) възниква нов силен пожар. Той се дължи на нагорещените реакторни материали, запалване на водорода, който се получава при взаимодействие на циркония с водата и на горенето на графита. За потушаване на този пожар и прекратяване на продължаващото изхвърляне на радионуклиди в атмосферата от 27 април до 10 май с помощта на военни хеликоптери над разрушения реактор са хвърлени около 5 хиляди тона материали с цел да се прекрати достъпа на кислород и да се погълнат неутроните, за да не се допусне верижна ядрена реакция. Сега се отчита, че тази операция е била по-скоро вредна, отколкото полезна, защото е предизвикала допълнителни разрушения и разпространяване на замърсяванията. Тя е прекратена на 10 май.
Чернобил – изолирана зона
Световната здравна организация посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.
С радиация са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.
Факт е, че почти 50-хилядният град Припят, разположен на 3 км от Чернобил, е евакуиран едва на 27 април следобед, т.е. ден и половина след аварията, когато са регистрирани най-високите дози на облъчване. Днес, двадесет и пет години по-късно, Припят е един изоставен, страховит град. Всичките му 50 хиляди жители са евакуирани само за няколко часа. След скоропостижната смърт оградили града с бодлива тел и го нарекли град-призрак.
Йодната профилактика на населението в 30-километровата зона около Чернобил започва на 28 април, а пълната евакуация на забранената зона – едва на 4-7 май, тогава, когато вече не е било възможно да се крие размерът на аварията в централата.
И всичко това е заради информационното затъмнение за случилото се в Челнобилската АЕЦ.
Затворените централи са начало на нови проблеми. Демонтажът на станцията, дезактивацията на територията й ще продължат 30-40 години. Чернобилският саркофаг е ненадеждно, временно съоръжение. В него има 160-170 тона ядрено гориво и повече от километър дупки и пукнатини. Правен е набързо, без арматура, без да се отчита сеизмичната опасност на района. От саркофага изтича радиационна прах и преди няколко месеца беше обявено, че се налага изграждането на още един, нов саркофаг.
В чернобилската зона има над 800 радиационни хранилища. Това са стотици кубически метри радиоактивни материали. Създават ги веднага след аварията, отново набързо. Сега от тях изтича америций. Той е по-опасен от стронция. Река Припят се е превърнала в стихийно радиационно хранилище – в нея има много мръсни утайки. Страда дори Днепър – в неговите води има стронций, а с тях поливат полето. Днепър разнася рентгени на огромни територии.
Облакът с радиационна зараза се разпространява над Европа, но българските власти не информират населението и не го запознават с мерките, които могат да се вземат, за да се избегне радиацията.
На 28-ми и 29-ти април, а и след това, в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) в България приемат съобщения за замърсяванията в Европа. Информирани са всички властимащи тогава – министърът на вътрешните работи, щаба на Гражданска защита, провеждат се измервания, но не се дава гласност на това, че радиоактивният облак се насочва към България и не се взимат никакви мерки за защитата на населението. Има пълно информационно затъмнение по въпроса за това, което се е случило в Чернобил и за това, което заплашва хората на страната ни.
Една от малкото ефективни присъди в България след 10.ХІ.1989 е произнесена по т.нар. дело “Чернобил”. През 1993 г. са осъдени бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор. Двамата получават по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската електроцентрала “Чернобил” през 1986.
Чернобил преди 25 години и днес Фукушима 1 още веднъж поставят въпроса за безопасността на ядрената енергетика и за самонадеяността и безрасъдността на човечеството като цяло.
