Българската култура или общност преди е имала ключова роля, но сега има маргинална позиция. Ходенето в църква сега е сведено до навик. Такова мнение изрази социалният антрополог Харалан Александров пред БНТ, който коментира въпроса дали е религиозен българинът.
Според него хората не търсят дълбокия и пълен със страдания път, а се поддават на суеверията. И тъй като религията има езическо-прагматичен елемент, много хора често в селата, например, с еднаква нагласа отиват и при врачки, и баячки, и всякакви вещици, допълни Александров.
"Всъщност предаването в ръцете на Бога е отказ от гордостта, от тщеславието. Със сигурност преди е имало елит, който е бил посветен на трансцендентното. Сега сме притиснати и сплеснати от това битие - че не можем да отидем отвъд тези бесове, които ни владеят", подчерта Александров.
Трагедията, която се разигра в Симеоновград на връх Великден, е свързана с въпроса за саморазрушителния начин на живот, който водим, казва антропологът. "Когато имаме повече свободно време, се саморазрушаваме повече, именно по празниците. Истински хората не ценят живота - тези блага, които са ни дадени по силата на Божията промисъл, на природата. Няма съмнение, че невъзможността да се свържеш с божественото в себе си, е начинът да живееш скотски", подчерта Харалан Александров.
За светски организираното общество ученият коментира, че полумодернизираните общества винаги и навсякъде са много религиозни. "Ние сме атеистично суеверно общество. Колкото до това дали да има вероучение, то е дълбок процес, но ако хората бяха учили вероучение, те щяха да са по-компетентно лицемерни", категоричен бе Александров.
