Страшен или красив е снегът? Зимна приказка или зимен ад? Тези понятия се редуват в зависимост от гледните точки. Българинът обаче е носталгично настроен към тихата зимна нощ, когато в печката бумтят цепеници, а фантазията му литва неудържимо.
Слуховете и легендите за люти зими у нас са безброй. Радичков описва снежните виелици в „Януари", където клюводървеца (кълвача) на Сусо пие греяна ракия като дърт пияница на топло в кръчмата.
Рекордите обаче са друго нещо. Те са описани в статистиките, за тях се знае в институтите и се правят изводи с години напред. В интернетфорумите има събрани различни цифри и коментари към тях. Предлагаме ви някои от най-интересните. Понякога снежинките достигат уникални размери. През пролетта на 1944 г. над Москва като малки чинии бавно падали снежни парцали с диаметър 10 см. Рекордът на най-големите „снежинки" на Земята обаче принадлежи на Сибир - диаметърът им е достигал 30 см!
В Париж през януари 1867 г. паднал сняг на парцали с диаметър
до 20 см, който затрупал всички улици. Разчистването продължило 6 денонощия.
Обема на този сняг Фламарион изчислил на 1 300 000 куб.м.
Рекордът на най-силните снеговалежи принадлежи на САЩ. На
10 и 11 февруари 1969 г. в североизточните райони на Съединените щати снежна
буря покрива земята за няколко часа с покривка около 100 см. Освен
парализираното движение снежната буря отнема живота на 14 души. В Силвър Лейк,
Колорадо, на 14-15април 1927 г. за 24 часа паднал сняг близо 2 м. Рекордът на
най-дебел сняг, натрупан за един месец, принадлежи на станция Тамарак, в
планината Сиера Невада, Калифорния, където през януари 1911 г. снежната пелена
е достигнала 990,6 см. На 9 март същата година запазилият се сняг е бил вече
дебел 1153 см. Това е най-дебелата снежна покривка, измерена изобщо на Земята.
На станция Тамарак принадлежи и стария рекорд на най-дебел сняг, паднал през
целия зимен сезон. Когато през зимата на 1906-1907 г. измерили и последния
пролетен сняг, оказало се, че през зимата са паднали общо 22,45 м сняг.Този
рекорд бил бит едва след 45 години
И наистина, зимата на 1952-1953г. била изключително снежна
за Кордилерите. На прохода Томсън по участъка на автомобилния път за Ричардсън,
на 42 км от пристанището Уалдес в Аляска, средно годишно пада сняг, дебел около
14 м.
В началото на ноември 1864 г. фургоните на преселници от Илинойс, начело с Джордж Донър, заседнали в дълбок сняг в източната част на прохода. Седмици наред вилнели снежни виелици. В отчаяните си усилия да се спасят от гладна смърт, преселниците били принудени дa ядат труповете на умрелите. Спасителните групи ги намерили чак през март следващата година. Цяло чудо е, че от групата от 79 души умрели само 36. Пак на Донър на 13 януари1952 г. дизеловият влак „Сити ъв Сан Франциско" сред неимоверна снежна буря, борейки се със снежните преспи, минал край мястото, където загинали 36-те души от групата на Джордж Донър. Следващите 6,5 км влакът пътувал през снежни тунели. Дизелите тикали треперещия влак още 14,5 км през бързо натрупващия се сняг. След това експресът навлязъл в грамадна преспа и спрял напълно. През тази буря на Донър за 4 дни паднал 274 см сняг, като само за едно денонощие паднал 213 см. Влакът бил освободен чак на 16 януари.
През 1918 г. в Украйна зимята била изключително тежка.
Храната свършила, до селата неможело да се стигне. Тогава, за да оцелеят,
хората се хранели с умрелите си роднини и близки. Регистрирани са десетки
случаи на канибализъм.
През Втората световна война блокадата на Ленинград продължила 900 дни, а зимата била безпощадна. Хиляди жители на града починали от измръзване. Твърди се обаче, че няма регистриран нито един случай на канибализъм.
Много интересно явление е и поледицата. Ако преохладен
дъжд или мъгла влязат в контакт с твърди предмети, те мигновено замръзват, като
покриват предметите с леденакора - поледица. Когато покрият и почвата,
поледицата може да направи движението невъзможно. Проф.В. П. Вайнберг описва
един такъв случай. „Помня една поледица в Одеса, когато телеграфните жици се
късаха от тежестта на покрилия ги дебел слой прозрачен кристален лед. . . Един
много почтен професор, прибирайки се вечерта в жилището си, успя да премине
тротоара само като обу галошите на ръцете си и тръгна на четири крака."
Поледицата обаче създава и далеч по-малко забавни последици. В обсерваторията
Бен Невис в Шотландия при силна мъгла и вятър за 1 час се образувал слой от
поледица, дебел 3 см. Всички телеграфни, телефонни и електропроводни жици били
изпокъсани. През 1922 г. в южните райони на СССР тежестта на поледицата счупила
над 10 000 телеграфни стълба. Същата участ постигнала и десетки хиляди дървета.
Към 30 декември 1968 г. oт запад над България нахлуха
влажни въздушни маси, които дадоха изобилни снеговалежи в почти цялата страна.
В Източните Родопи цели две денонощия бушуваха снежни вихри. Снеговалежът бе
придружен с чуденфеномен - непрекъснати светкавиции оглушителни гръмотевици.
Много от пътищата в редица окръзи бяха затворени. На места снежните бури натрупаха
преспи до 4 метра. Пъ-тищата в Толбухински окръг сезаледиха и за дълго време
бяха просто непроходими. Ледената покривка достигна дебелина 15 см. Лед скова и
телефонните жици, които се късаха, събаряха се и телефонни стълбове. От леда,
лепкавия сняг и вихрушките само в Толбухински окръг бяха повалени над 2500
телефонни и стотици електрически стълбове...
Вчера пък в Плевен е установен рекорд за валежа от сняг в цялата история на синоптичните наблюдения в града. По данни на филиала на Националния институт по хидрология и метеорология към БАН в областния център до 3 януари т.г. снегът е достигнал 70 сантиметра - с един сантиметър повече в сравнение с януари 1979 г., когато е била регистрирана най-дебелата снежна покривка от 69 сантиметра.
За периода 1980-1990 година през януари не е регистрирана по-висока снежна покривка, като най-висока е била през 1985 година - 60 сантиметра. През периода 1991-1994 година валежите са били малко, а снежната покривка незначителна.
На 1 януари 2000 година градът е осъмнал със сняг дебел 58 сантиметра, а през зимния период 2006-2007 година няма регистриран валеж от сняг.
На 3 януари т.г. снежната покривка в Белене е достигнала 98 см., в Кнежа - 49 см, Новачене - 78 см, Сомовит - 65 см, Свищов - 102 см, Ловеч 63 см.
