Засега разчитаме че "Бог ще е българин". България е сред потенциално рисковите зони, но пък сравнено с южните съседки сме доста по-неземетръсни.
След силни земетресения като японското сеизмичната активност продължава дълго, казва в интервю за 24 часа сеизмологът доц. Бойко Рангелов. Трусове са обичайна част от процеса на затихване. Ще продължат най-малко няколко години.
Слаби земетресения стават непрекъснато. Сериозните са по-редки, но точна прогноза кога ще настъпят е невъзможна. В Калифорния отдавна очакват силното земетресение. Други гъсто населени райони, където са вероятни мощни трусове, са край Мраморно море (Истанбул), Индия, Китай, Монголия - там има разломи, генерирали в миналото гибелни бедствия. У нас последните силни земетресения са през април 1928 г. - преди 83 години. Засега разчитаме че "Бог ще е българин". Картата на сеизмичната опасност в Европа показва, че България е сред потенциално рисковите зони, но пък сравнено с южните съседки сме доста по-неземетръсни.
Луната като небесно тяло, най-близко до Земята, предизвиква т.нар. земни приливи. Това са вълни на деформация, достигаща няколко десетки сантиметра в различни участъци на Земята. Те обаче са много бавни - варират в рамките на цяло денонощие. Последното сближаване на Луната и Земята не предизвика катаклизми, а и това се е случвало многократно досега без сериозни последици. Трусовете се провокират от вътрешноземни причини, които са много по-силни със своето въздействие от слънчево-лунните.
Обикновено слабите трусове с магнитуд до 3 увеличават честотата си пролет и есен. Може и да е съвпадение, но и силните земетресения в България са ставали основно през пролетта - в месеците март и април.
От гледна точка на глобалната геодинамика най-спокойни са т.нар. платформи - Руска, Американска, Африканска. Но и те си имат особености. Например през 1811 г. в долината на Мисисипи става трус с грандиозни последици - променя се релефът на огромни територии. А според съвременната теория това е една от най-стабилните континентални платформи в света, т.е. всяко правило си има изключение. Дори на полюсите няма пълно земетръсно спокойствие.
Силните земетресения винаги имат видими последици навсякъде по света. В Кресна през 1904 г. два труса с магнитуд 7,2 и 7,8 по Рихтер в интервал от 20-ина минути са предизвикали дълбоки пукнатини в дефилето. Твърди се, че Струма е образувала езеро. Същото се е случило и с Марица през 1928 г. при земетресенията в Пловдив и Чирпан. Имало е пукнатини с дължина няколко десетки километра и вертикално разместване от 2-3 метра. През 1858 г. след силния софийски трус от 6,5 по Рихтер е бликнал изворът на Овча купел.
Малко хора знаят, че в Япония след труса от 9-а степен през март първа сработи уникалната им система за ранно предупреждение, която е пусната в експлоатация през 2007 г. Благодарение на нея бяха аварийно спрени всички АЕЦ, бързите влакове "Шинкансен", метрото, опасните производства, електроподаването и газопреносната мрежа. Цяла Япония беше предупредена за ставащия катаклизъм и това ограничи до минимум авариите, пожарите и катастрофите. След това се задейства системата за предупреждение от цунами, без нея жертвите щяха да са още повече. (24 часа)
