Хората питат за Габонската афера, от която потъна и корабът на „Булгаргеомин”, и къде са „уредените” от Кунева 300 млн. евро за АЕЦ „Козлодуй”
Политолози, услужливи статистици и дори врачки ни набиват в главите, че България щяла да се оправи, ако стане президент жена. За най-надежден конкурент на Бойко на предстоящите президентски избори пък се пробутва Меглена Кунева. За разлика от другата видна претендентка – Кристалина Георгиева, Кунева отговаряла на законовото изискване да е живяла последните 5 години в родината си. Но ако сънародниците й трябва да я оценят според делата й като еврокомисар, изглежда така, сякаш напористата дама е отсъствала от България през целия си съзнателен живот. За сметка на това държавата ни й е отвръщала с толкова гальовно отношение, и то при всяка власт, че човек почва да мисли царистката за миропомазана.
Кунева е дъщеря на дисидент - буфосинхрониста Щилиян Кунев.
Този факт обаче не й е попречил да стане червена снаха във фамилията Пръмови. В „демократичните“ времена дори й послужил за бонус. Съпругът й – Андрей Пръмов, е сред родните червени милионери, а същевременно и виден масон. Самата претендентка за „Дондуков”2 доскоро еврокомисарства за близо 20 000 евро месечна заплата - заплащане в пъти по-високо от това на един български президент. Вместо да служи на родината си, в Брюксел Кунева се прочу като една от най-послушните любимки на Барозу Сигурно заради това именно негови подопечни я кръстиха иронично „Мадам ЙЕС”. Дамата определено умее да се поставя, защото и предишният й патрон - Симеон Сакскобургготски я провъзгласи за „национален капитал”?!
Лошото е, че между пришитият й имидж и делата на Кунева се забелязва пълно несъответствие. Като пример е достатъчен дори само този каква бе позицията й около проблема с АЕЦ „Козлодуй”. Чужди набези и натиск за закриване на централата ни имаше още по соцвреме. Кунева само успешно изигра ролята на Троянски кон. За обществото остават скрити, или с неясни контури и други нейни „дела и документи”. Сянката на евродамата се прокрадва и в позабравената „Габонска афера”. Става дума за концесия за дърводобив в африканската държава, за която габонски министър още навремето призна, че не знае. Така бе разобличена откровена кражба, от която десетки милиони долари на България потънаха в нечии джобове
Обществото е запознато само с част от истината. В далаверата са замесени Емил Велчев – баща на бившия царски финансов министър Милен Велчев, весдесъщият Гиньо Ганев, шефът на скандалната Частна земеделска и инвестиционна банка Кирил Дунев, колегата му от Балканбанк Иван Миронов, йорданският бизнесмен Насър Тахер и други „видни дейци на интернационалното комунистическо и работническо движение”. Според „габонската концесия” държавният трезор, ръководен от Иван Миронов, „финансирал” добива на дървесина за България в Габон.
Ръководената от Миронов банка става гарант на печелившото някога нашенско предприятие „Булгаргеомин” да вземе кредит от 13 млн. марки, с които уж да закупи оборудване и техника от германската фирма „МАС”. Немската Комерцбанк отпуска тези пари. Според плана с тях всъщност е трябвало да се изкупят акциите на „Габексфо”, Габон - фирмата притежател на разрешителното за дърводобив в африканската държава. Нататък всичко потъва - няма нито дървесина, нито машини, нито пък някой дава обяснение къде са потънали парите. А ценната дървесина е трябвало да донесе на България река от валута. Повече от ясно е, че става дума за рядък вид финансова пирамида, осъществена с помощта на държавни чиновници. През 1992 г. изчезват и документите по т.нар. „габонска концесия“.
За да се потули съвсем случаят, през 1994 г. България командирова в Габон специална държавна комисия, която, вместо да установи фактите около огромното изтичане на държавни пари към незнайни международни и родни аферисти, почва наново преговори за концесия. Проформа, разбира се. Съставът на комисията не се нуждае от коментар: Андрей Делчев – шеф на правния отдел на МС, всичкоможещият Гиньо Ганев и...Меглена Кунева. По онова време днешната кандидат-президентка се труди като правен съветник на МС. Тримата пратеници на Любен Беров се срещат с президента на Габон Елхар Чомак Бонгу и започват да говорят тепърва за ... концесия на тропическа дървесина. По този начин се замазва предишният гаф, а фиктивната сделка се покрива.
Само дето в резултат на „новите” преговори държавата олеква с нови поредни милиони. Като участник в далаверата и пряк свидетел на случките и хората замесени в нея, Кунева-Пръмова обаче набира актив с потенциални компромати, които може да използва при нужда. Така се превръща в недосегаем служител на МС, където откарва чак до времето на Иван Костов. Тогава става началник не къде да е, а в Международен отдел на МС. По-късната й кариера крие още по-загадъчни тайни. От резерва в листата на Негово величество се възвисява до министър и оттам – в първа европейска дама. Царят, тъй да се каже, обогати чрез Кунева ЕС с „дамски профил на БКП-клонинги” както хитроумно отбелязват форумци в интернет. Износът на политици като нея се превърна в нещо като „транснационален” бизнес. Във форумите „Торнадо” откри още нещо интересно за напористата дама. Български гражданин имал проблем с непризнаването на дипломата му в чужбина. Обърнал се първо към организацията Solvit, но не му помогнали. Случайно се среща с Кунева и й споделя проблема си.
„Кунева видимо взе въпроса ми присърце и даже се показа обидена от факта, че не признават нашите дипломи. Говореше в типичния си стил - „говоря много, не казвам нищо“, и накрая каза, че лично ще се заеме с въпроса. Даде ми един телефон, който бил на кабинета й, и аз да й се обадя. На следвашия ден звъня на този номер и познайте на кого попадам – на ония от Solvit!” Поучителна история за онези заблудени българи, които искрено вярват, че Кунева „шъ ни управи”! На всичкото отгоре „родолюбката” се била изцепила публично: „Хич не ми се връща в тая България!” Че на кого му се връща в страна, ограбена до шушка от „чужденците”, родени в нея?!
Еми Мариянска
