Фирмите, събиращи борчове, искат закон за дейността си.
Да се създаде публичен регистър на длъжниците, поискаха вчера от фирмите, събирачи на дългове, пише Монитор. Според тях той трябва да е по подобие на Централния кредитен регистър, от който сега банките вземат информация за това кой колко кредита и от коя финансова институция е получил. Идеята е регистърът на длъжниците да се състои от две части, обясни Васил Тошев, който е шеф на една от фирмите за събиране на вземания. В едната част ще се вписват фирмите, които са некоректни платци. В другата част на регистъра пък ще се публикуват имената на хора, които са натрупали борчовеза ток, вода, парно, GSM, уреди на изплащане и всякакъв друг вид задължения, без кредитите. За целта първо трябва да бъдат определени критериите, по които една фирма или физическо лице ще се качват в „позорния” списък. Тошев даде за пример, че един такъв критерий може да е неплащането на някоя сметка за срок, по-голям от 60 дни.
Този регистър ще може да се ползва от държавните институции, както и от фирмите, които събират дългове, предвижда още идеята. Според Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център, чрез регистъра ще излязат наяве тези фирми и физически лица, които са свикнали да се скатават и да не си плащат задълженията. Той съобщи още, че въпреки всеобщото мнение, че най-големите задължения са към банките, това не е така. Най-големият проблем е с междуфирмената задлъжнялост, която по различни оценки е 100-160 млрд. лв., смята той. Голяма част от фирмите, които ще фалират тази година, са тези, които не са управлявали вземанията си, прогнозира шефът на Кредит Център.Колежката му Райна Миткова-Тодорова, която е шеф на друга фирма, цесираща дългове, допълни, че в момента най-рисковите сектори са селското стопанство,търговията на дребно и едрокакто и недвижимите имоти. Според нея от фирми и хора в тези сектори е почти невъзможно да бъдат събрани някакви вземания.Димана Митева от НАП, която също взе участие в дискусията, коментира, че идеята за създаване на такъв регистър на длъжниците е добра. Според нея ролята на доброволното събиране, каквото практикуват колекторските фирми, е голяма. Митева посочи, че през миналата година НАП е събрала чрез доброволни методи 2,5 млрд. лв. публични борчове, а чрез принудително събиране – едва 125 млн. лв.Освен регистър фирмите в този бизнес поискаха и създаването на специален закон, който да урежда отношенията между кредитора и колектора, от една страна, и между колектора и длъжника, от друга. В него трябва да бъде записан редът, по който кредиторът възлага на колектора, допустимите мерки за събиране на вземането като начините на контакт с длъжниците, часовете от денонощието, в което той може да бъде търсен.
Заедно с това според Васил Тошев колекторските фирми трябва да бъдат лицензирани и при неспазване на закона лицензът им да бъде отнеман. „Има фирми, които ползват методи на ръба на закона”, не отрече и колежката му Райна Миткова-Тодорова. Според шефът на Кредит Център Тихомир Тошев пък в момента на пазара има 20 фирми за събиране на дългове, но само 10 от тях работят ефективно.До няколко месеца предстои колекторските фирми да се обединят в асоциация. Според Тихомир Тошев обаче едва след 2 г. може да се очаква да има влязъл в сила закон. (Монитор)
