Правителството да подкрепи Франция и Германия и да не допуска преждевременно приемане на България и Румъния в Шенген, настояват датските евродепутати от всички политически групи.
Подписите под документа с това искане са на Бент Бентсен от ЕНП, Кристел Шалдмуз от групата на Социалистите и демократите, Емили Тюрюнен от Зелените и Йенс Роде от групата на либералите.
Четиримата евродепутати са изпратили и специално писмо по този повод до премиера на Дания. Двете страни не трябва да бъдат приети в Шенгенското пространство, преди да решат проблемите с корупцията и престъпността, настояват те. В писмото евродепутатите се позовават на посочена от унгарското председателство целева дата за приемането ни – 1-и октомври тази година, определяйки я като твърде ранна, и искат Европейския съюз да не се ангажира с дати и срокове.
”Не е редно Европейския съюз да прибързва с разширяването на Шенген, защото сме изправени пред предизвикателство с корупцията в полицията и по границите. Освен това гражданите в Западна Европа все по-често са жертва на кражби и обири, извършени в голяма част от случаите от румънски престъпници. Затова трябва сериозно да поставим на България и Румъния въпроса „Наистина ли сте готови за Шенген?”. Аз не съм сигурен, и затова смятам, че ще е грешка да определяме дата за влизането им”, заяви Роде пред БНР.
Според него освен въпроса за сигурността на западноевропейците има и друг, също толкова важен: дали Европейският съюз е готов да разширява пространството за свободно пътуване в момент, в който се обсъжда бъдещето на самото Шенгенско споразумение и се лансират промени в него. Отговорът на евродепутата е: „По-добре е да поискаме нужните гаранции от България и Румъния, да решим какво ще правим с Шенген въобще и тогава да говорим за дата за приемането им.”
Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство да бъде отложено с година или две – докато двете страни дадат необходимите гаранции, че правят достатъчно срещу корупцията, поиска вчера и холандският евродепутат от групата на либералите Ян Мулдер. Във вторник стана ясно, че Мулдер заедно с двама свои колеги от Дания и Германия, е внесъл в Европейския парламент предложение 2011 г. да отпадне като срок от работните документи за влизането ни в Шенген и присъединяването да бъде обвързано с мерките срещу корупцията.
Ян Мулдер заяви, че България и Румъния също ще имат полза да им бъдат поставени такива условия. Евродепутатът твърди, че след влизането си в Европейския съюз България и Румъния са отслабили мерките срещу корупцията и че това не трябва да се повтаря и с присъединяването им към Шенген. Това е причината той да настоява Европейският съвет да поиска от София и Букурещ още гаранции и едва тогава да допусне двете страни в зоната за свободно пътуване.
„Трябва да започнем да преговаряме, трябва да запишем определени изисквания и после ще видим – може би след година или две България и Румъния ще могат да се присъединят. Нямам за цел да отлагам това безкрайно, но проблемите, които имаме по външните си граници сега, ще станат още по-сериозни, ако поверим охраната им на страни, в които не се прави всичко необходимо срещу корупцията, а съдебната система не е достатъчно силна“, заяви холандският евродепутат.
Внесените от него и колегите му предложения за промени в тази посока в доклада на Европейския парламент, бяха определени от докладчика за влизането ни в Шенген Карлуш Коельо като несправедливи. „Не съм съгласен с тях – не смятам, че е справедливо Европейският парламент да иска от България и Румъния да не се присъединяват през 2011 г., напротив – те свършиха работата си, готови са, и не виждам смисъл да говорим за нови дати и срокове. Не смятам и че е редно да се смесват Шенген, корупцията и мониторинговия механизъм. Това са отделни неща, затова в понеделник, преди вота в Комисията по правосъдие и вътрешни работи, ще призова колегите си от всички политически групи да гласуват против тези промени.“, обяви докладчикът Карлуш Коельо.
България и Румъния вече изпълниха техническите критерии за членство в Шенген. Последната проверка на сухопътната ни граница с Турция констатира, че всички проблеми са преодолени. Положителен е и докладът на евродепутата Карлуш Коельо, който беше обсъден в средата на апрли в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП, отговаряща за разширяването на Шенген.
Тя ще гласува становището си на 2 май, след което то трябва да бъде обсъдено и гласувано от ЕП на сесията в Страсбург на 4 юни. Целта е гласуването в ЕП да се проведе преди срещата на Съвета на по правосъдие и вътрешни работи, така че когато се съберат, министрите вече ще бъдат запознати със становището на евродепутатите.
Становището на ЕП обаче е само консултативно, а решението за присъединяване на България и Румъния в Шенген трябва да се вземе с пълен консенсус от всички страни- членки на зоната. Франция, Германия и други страни се обявиха за отлагане на присъединяването и заявиха, че очакват напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Още през декември м. г. Париж и Берлин обявиха, че според тях това би било “преждевременно”. Франция предупреди, че „влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство би застрашило сигурността на Европа“, защото „ако базата данни на Шенгенското пространство попадне в ръцете на хора от международната организирана престъпност, цялата вътрешна европейска сигурност ще пострада“. Позицията на Берлин е, че има неизпълнени задължения и критики по отношение на съдебната система и корупцията.
Няколко месеца по-късно позицията на Франция и Германия остава непроменена. Само преди две седмици външните министри на двете страни заявиха, че Румъния и България не са готови за присъединяване към Шенгенското пространство, което би означавало падане на граничния контрол. „Франция принципно е за влизането на двете държави в зоната, но засега те не изпълняват условията“, каза френският външен министър Ален Жупе след среща с германския си колега Гидо Вестервеле в Берлин. Вестервеле заяви от своя страна, че Германия споделя това мнение.
Унгарският премиер Виктор Орбан, чиято страна е ротационен председател на ЕС, пък посочи присъединяването на България и Румъния към Шенген като едно от затрудненията пред унгарското председателство. Заради липса на политическа подкрепа, това наред с разширяването се оказва трудно постижимо, каза Орбан на пресконференция в Брюксел.
Според Виктор Орбан, Румъния вече е технически готова за Шенген, а България ще бъде до началото на май. Няма, обаче, никаква политическа подкрепа сред останалите в ЕС и затова двете страни засега не могат да се присъединят. Блокирани сме на политическо ниво, каза Орбан.
По думите му, на пътя на България и Румъния в момента стоят силни държави-членки, чиито позиции и влияние имат значение. Политическите резерви се преодоляват с диалог. Трябва да има широк и открит политически дебат, а не тайни разговори по темата, смята унгарският премиер.
На въпрос какво може да очаква от България и Румъния до края на унгарското председателство и дали до тогава ще има поне политическо решение за датата на влизането им в Шенген, Виктор Орбан отговори: „Всичко, което можем да направим е да поддържаме дискусията жива, за да може България и Румъния да са в добри позиции за преговори. Ще сме отворени, ще сме гъвкави и ще показваме, че двете страни са готови за Шенген.”
