Световно изложение или Експо е международно изложение (панаир), което символизира индустриализацията и икономическото развитие. Организира се в закрити павилиони и на открити площадки за демонстрация на новаторски технологии и достижения. Няма чисто търговски характер, но спомага за подобряването на имиджа на отделните страни и техните продукти.
Голямото изложение е международно изложение, първото от поредицата световни изложения в областта на културата и индустрията, които стават изключително популярни през 19-ти век. Провежда са от 1 май до 15-ти октомври 1851 г. в Хайд Парк, Лондон. Пълното име на събитието е Голямото изложение на произведения на индустрията на всички нации. Известно е и катоизложението от Кристал Палас във връзка с временната конструкция, в която са били разположени щандовете на производителите. Всички народи са поканени да участват в изложението, което представлява списък на всички клонове на човешката дейност.
Голямото изложение се организира от Хенри Коул и принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг на кралица Виктория. На него присъстват множество забележителни фигури по онова време, включително Чарлз Дарвин, членовете на Орлеанското кралско семейство и писателите Шарлот Бронте, Луис Карол, и Джордж Елиът.
Хайд Парк е най-големият парк в Лондон и е бил някога любимото място за лов на елени на Хенри VIII. Добре поддържаните Кенсигтънски градини (Кенсигтън гардънс), които някога са били парк на двореца Кенсигтън, се сливат с Хайд парк от запад. В източната част на парка се намира известната арка Марбъл Арч, а сред парка е езерото Серпентайн. В югоизточния ъгъл на парка се намира Апсли Хаус, а Албърт Мемориал разположен на територията на парка точно срещу Роял Албърт Хол.
В двореца са били разположени щандовете на над 14 хил. изложители от целия свят, демонстрирайки достиженията на Индустриалната революция.
Специална комисия, оглавявана от принц Алберт, избира Хайд парк за място на изложението и обявява конкурс за проект на сградата на панаира. В конкурса участват 195 британски проекта и 38 чужди. Ожесточената битка печели Джоузеф Пакстън, известен със зелените си къщи, построени за дука на Девъншир. Павилионът на Пакстън е направен съвсем по тертипа на строежите от XIX век - от стомана и стъкло. Сградата е от сглобяеми елементи, с формата на многокорабна базилика с полусферичен покрив на основната част.
Сградата, по-късно наречена Кристъл Палас, става архитектурен шедьовър на епохата и бива описван в детайли в специализираната литература. Павилионът е дълъг 490 м., широк - 117 м и висок 33 м. и обемът му е три пъти по-голям от катедралата "Свети Павел" в Рим. Кристъл палас е с дължина 560 м и височина 33 м. Използвани са 84 хил. кв. м стъкло, доставено от Бирмингам. Оценката за сграда е била много висока и за това си достижение архитектът на Кристалната палата е удостоен с благородническа титла.
След 6-месечния период на изложението възниква необходимост да се намери ново приложение на ефектната сграда. Ето защо тя е демонтирана и преместена в Горен Норууд, където е разширена и след две години отново е открита официално от кралица Виктория. Кристалната палата престоява на новото си място от 1854 до 1936 г. На 30 ноември 1936 г. сградата е обхваната от пожар и изгаря напълно. Тя не може да бъде възстановена, тъй като се оказва, че не е застрахована за пълната ѝ стойност и застраховката не може да покрие дори частично възстановяването. Британската общественост приема с изключително тъжни чувства загубата на един от символите на Лондон.
Виктория и Алберт откриват Кристъл палас (Хенри Кортни Селоус)
Париж поема инициативата и организира блестящи изложби през 1867, 1878, 1889 и 1900 г. Скоро и други големи центрове са организирали изложения на занаятчии и производители от цял свят, а сред най-успешните международни изложби са тези, състояли се във Виена, Амстердам, Брюксел, Барселона, Сейнт Луис, Торино и Филаделфия.
Наложително било приемането на международно споразумение за провеждането на изложенията, тъй като оргонизирането и провеждането им било тежък и труден процес, изисквало се установяване на определени норми, които да се спазват от страните участнички. През 1912 г. немското правителство поело инициативата за такова споразумение и призовлоа заинтересованите правителства заедно да разработят основите за споразумението. В Берлин на Дипломатическа конференция, е въведена основата за международна конвенция, уреждаща международни изложби. Въпреки че е прието дипломатически решение, че то не е ратифицирано, тъй като е обявена война през 1914 г.
Въпросът за международната конвенция отново е поставен през 1920 г. Но чак на 22 ноеври 1928 г. в Париж делегати от 31 страни подписват първата конвенция, уреждаща организирането и провеждането на международни изложения.
Създадено е Бюро за международните изложения (BIE), което следи и гарантира спазването на разпоредбите на Конвенцията. Три протокола, скючени през 1948, 1972 и 1988 г. допълват Конвенцията, тъй като са променени икономическите условия и развитие на определени страни и региони. Повече от 80 страни в момента са членове на BIE. Южна Африка е член от 1993 г. насам и в резултат на членството си, получава покани за участие във всички световни изложения, одобрени от BIE.
Световното Експо е едно от най-старите и най-големите международни събития - провежда се на всеки пет години и продължава шест месеца. Сред участниците са държави, международни организации, групи на гражданското общество, предприятия и граждани. Световното изложение е се характеризира с широк обхват на избраната тема, която трябва да бъде с всеобщо значение за цялото човечество.
По време на 148-ма сесия на Общото събрание на BIE, на 23 ноември 2010 г., държавите-членки на BIE одобриха регистрацията на следващото Световно изложение, което ще се проведе в Милано през 2015 година.
Бюрото за международни изложения (BIE) признава четири вида събития:
1) Световни Експо;
2) Международни Експо;
3) Международни градинарски изложби, одобрени от AIPH (Международна асоциация на производителите градинари);
4) Милано триенале изложба за декоративни изкуства и съвременна архитектура.
Световните Експо са едни от най-старите и най-големите международни събития - провеждат се на всеки пет години и са продължителност шест месеца. Участват държави, международни организации, групи на гражданското общество, предприятия и граждани. Размерът на изложението на практика е неограничен като площ.
Международните Експо се провеждат между двете световни Eкспо и са с продължителност три месеца. Участниците включват държави, международни организации, групи на гражданското общество, предприятия и граждани. Размерът на изложението е ограничен до 25 хектара и на него организаторите предоставят павилиони, които след това се персонализират от участниците. Темата на Международния Експо трябва да представлява световен проблем, но тя трябва да бъде по-специализирани в нейния обхват.
Днес 157 държави са страни-членки на BIE. Членството в BIE е отворено за всяко правителство. Парижката Конвенция от 1928 относно международните изложби казва:
"Тази конвенция е открита за присъединяване на всяка държава, която е член на Организацията на обединените нации, или на всяка държава, която не е член на Организацията на обединените нации, но която е страна по Статута на Международното правосъдието или на всяка държава, която е член на една от специализираните агенции на Организацията на обединените нации или на Международната агенция за атомна енергия, както и на всяка държава, чиято молба за присъединяване се одобрена с мнозинство от две трети от договарящите страни, които имат право на глас в Общото събрание на Бюрото. Документите за присъединяване се депозират при правителството на Френската република и влизат в сила на датата, на която са депозирани".
Държавите, членки на BIE, вземат участие във всички обсъждания на организацията и участват в разработването на Експо политики и принципи. Те участват от самото начало в отношенията с Eкспо организаторите, особено когато това се отнася до участието им в изложенията.
Последното световно изложение Експо-2010 се състоя в Китай. Най-многолюдната държава спечели домакинството в оспорвано съревнование с руснаците, които въпреки старата си слава по международните панаири, не можаха да преодолеят китайската конкуренция.
