Налице е решение на Конституционния съд под номер 4, което може да бъде оспорено от юристи в неговата конституционосъобразност. Това е коригиране на предвидения в изборния кодекс срок за уседналост в съответното населено място от 12 месеца, за да бъде активно легитимиран един гражданин да избира общински съветници и кметове.
Конституцията гарантира на всеки български гражданин правото да гласува. Предполагам, че по-нататък мислите на Конституционния съд се насочват към всеобщото право на всеки свободно да избира своето местожителство, а също свободно да се придвижва и в страната, и в чужбина. Това са конституционните норми.
Оттук нататък Изборният кодекс не забранява на никого да гласува. Или ако е имало текст, който е забранявал определена категория граждани, вън от осъдените, да гласуват, тогава ще имаме противоконституционност.
Новите норми на закона, приети от сегашното Народно събрание, не влизат в противоречие с конституцията, а само прецизират нейни принципи.
Аз имам право да гласувам като гражданин. Но дали съм в София, в Пловдив или в Брюксел - това е без значение. И това е смисълът на конституцията. А когато става дума за гласуването, не е противоконституционно да се определи - че ти, гражданино Х, ще гласуваш там, където поначало живееш, или там, където на законно основание пребиваваш в рамките на някакъв срок. Определянето на конкретния срок не може да бъде противоконституционно.
Не може обаче един кмет или общински съветник да бъде избран от група, вкарана от определена политическа сила от друго населено място, за да обърне вота на хората и да преодолеят местните желания. Това наблюдаваме през последните месеци да се случва в различни населени места.
Конституцията гарантира правото на глас на всеки български гражданин. Атакувайки срока на уседналост с опит той да се намали от 12 на 6 месеца, КС фактически смята, че тук можем да говорим за противоконституционност.
От гледище на конституцията обаче дали срокът на уседналост е 12 или 6 месеца, не може да бъде атакувано. Това не е ограничение или ценз, който не се допуска от конституцията, а прецизиране. С тези текстове не се отнема гарантираното от основния закон избирателно право на българския гражданин. Просто със законови средства трябва да се спре изборният туризъм и обръщането на вота в полза на общински съветник или кмет с противоконституционни средства.
Становището на Венецианската комисия, на която съм бил член 11 г., е указателно, като няма нищо общо с платеното гласуване у нас.
Настроен съм отрицателно и към решението на конституционните съдии да отменят електронното гласуване. Защото когато един съд, включително и Конституционният, тълкува правна норма, той трябва да я тълкува според вложения в нея смисъл и значение и съобразно действието, което тази норма има в обществения живот.
Защо самото електронно гласуване да е противоконституционно, а да не е противоконституционно, когато се съберат група роми, някой им раздаде по 20 или по 50 лв. и срещу това те гласуват за определен кандидат според инструкцията на лицето, което им е платило? Нека изхождаме от това, което става в живота - не електронното гласуване, а действията на някои политически сили са противоконституционни. И там би трябвало да се насочат ударите и на правото, и на съдилищата.
Александър Джеров, в. 24 часа
