Името е табелата на човека. За съжаление то не се избира от този, който ще го носи, а от неговите родители. Те вземат решение често и повлияни от чужди култури, идоли и герои от филми. Така понякога изиграват лоша шега на отрочето.
Днес не е чудно, ако в кафенето ви обслужи Касандра, в рейса до вас да седне Анджело или се запознаете с Трейси, кръстена на баба си Тинка.
Сега налице е и нова промяна - по-безобидна, но изискваща съдебно решение. Бащиното име да не завършва на -ов и -ев, а да е в неговия оригинал. Например вместо Георги Иванов Петков да е Георги Иван Петков.
Тази практика е по- непозната за нашите ширини. Всъщност тя е била нещо нормално през Средновековието - да си спомним например за великия Иван Асен II. Напълно естествено е в хода на своето развитие всяка практика да се връща към първоначалните си корени.
Често българи, които искат да пробият в чужбина, сменят бащиното или фамилно име, за да звучи по-оригинално и космополитно. Смятат, че това е стъпка към приемането им в тамошните общества. Така Драгомира Янева се прочу като Мишел Бонев, Нина Константинова Добрева се сдоби с по-кратката фамилия Добрев, а Миглена Дермеджиева стана просто Меги.
Понякога причината за промяна на бащиното или фамилното име се дължи на неговото прекалено удължаване, което го прави трудно за произнасяне. Да си смениш името по този параграф, е възможно от 1999 г. с приемането на закон за гражданската регистрация. Според него промяна на собствено, бащино или фамилно име “се допуска от съда въз основа на писмена молба от заинтересованото лице, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когатоважни обстоятелства налагат това.”
Същото е като във вица, в който един индианец убеждава друг, че е по-добре червенокожите да се кръщават с именатана бледоликите. "Не е ли по-добре вместо Бялата пътека жена ти да се казва просто Джейн", пита първият. А другият отсича: “Разбирам какво искаш да кажеш, Кучи гъз”.
Според закона за гражданската регистрация “бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата, наставка -ов или -ев и окончание, съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите”. Името Иванина Ивова Сивкова обаче би звучало по-добре и би било по-лесно прочитано като Иванина Иво Сивкова.Да не говорим за комбинации от по-дълги собствени имена на децата и по-сложни и дълги имена на татковците като Любослав, Константин, Светослав и т.н. За да се избегнат дълги и сложни имена като Силвия Светославова Станимирова, които трудно биха се побрали в кое да е поленце за име в документите, родителите прибягват до съкращения. Още повече че според някои психологически изследвания хората с кратки имена се развиват в кариерата и имат силно изразени лидерски качества.
Има и случаи, в които бащино име, завършващо на -ов или -ев, би звучало осмиващо или нелепо. Какво традиционно второ име от този тип биха дали на дъщеря си татковци с по-модерни имена, като Стийв, Джулиано или Питър?
Понякога липсата на наставките -ов или -ев в бащиното име се изисква и от самата традиция. Това обясни Найо Тицин за имената на двете си дъщери - Валери Виолета Найо-Тицин Нейкова и Сара Мария Найо-Тицин Нейкова. “Моето име Тицин идва от фамилията на майка ми. Името по принцип не се спряга в мъжки или женски род, запазва се оригинално. Тези имена са дошли от името на старейшините жени в родовете - така например, ако бабата е Данка, фамилията е Данкин, а ако е Тица, става Тицин. Не се слага родово окончание накрая, както при еврейските имена”, обясни журналистът.
Подобен е и случаят на Ирина Флорин, чиято фамилия идва от румънското име на дядо й Флори. “През годините съм минала през Ирина Флоринова, Флорина, а от около 12-13 години съм Флорин. Ако трябда да сме точни, най-правилно би било да се казвам Ирина Флори. Исках да стана Флорин още отдавна, за да взема дядовото си име, което звучи и по-оригинално, но тогава беше невъзможно. По принцип съм за тези промени. От една страна, те могат да навредят на националната ни идентичност, но от друга, пък ни глобализират”, каза певицата.
Други се шегуват, че живеем в динамични времена и “пестим от всичко - и от време, и от имена”. Така обясни фамилията си Мария Силвестър. “Реших да съм Силвестър, без -ова, защото ми звучи по-космополитно, всички го разбират. Особено немците, за които аз съм Нова година. Синът ми се казва Давид Силвестър Силвестров, но той сам реши, че така ще се казва. Скоро стана на 4 г. и половина. Котката ми пък е Ника, кръстена е на никой.”, добави Мария, като прояви всеизвестното си чувство за хумор.
Стефка Калева: Традициите не бива да се налагат изкуствено
Г-жа Стефка Калева е началник-отдел "Гражданска администрация и административно обслужване", Бургас:
Все повече желаещи има за премахване на наставката на бащиното име, около десетина случая годишно. Общината не оспорва тези искове, за да имат хората повече свобода на избор. Това не е престъпление, а въпросна личен избор. Още повече, когато името звучи смешно и ще създаде дискомфорт на детето и родителите. Макар че сме имали и случаи за желание за смяна и когато таткото се казва Петър, Илиан или Павлин. Самото име Павлин също няма български корени, така че защо да ограничаваме хората само за да не пострада традицията. Мое лично наблюдение е, че българите в чужбина държат да запазят идентичността си, а тези в страната се насочват към имена, които не са характерни за нашите географски ширини. Тези наставки ще продължат да създават проблеми, защото има много млади татковци или бъдещи, които се казват Анджело, Джулиано и т.н. В крайна сметка традициите не бива да бъдат налагани изкуствено. Ако младите родители имат повече свобода на избор, те сами биха изявили желание да спазват традициите. Още повече, че окончанията -ов и -ев също не са традиционно български, а от руската именна система. (24часа)
Мадлен Алгафари: Без ов и ев се прерязва пъпната връв с бащата
По принцип наставките ов и ев в бащиното име са признак за принадлежност - аз съм от Михайловите например. В Изтока, където повече се зачита масата, а не индивидът, пропускането им дава шанса на индивидуализацията. Ясно е, че поне фамилията трябва да регистрира някаква принадлежност. Липсата на тези наставки в бащиното име бих определила като едно символично прерязване на пъпната връв с бащата, макар да си давам сметка, че една такава психоаналитична интерпретация би прозвучала странно на хората. Вероятно натежават прагматичните причини - името да е по-кратко, по-благозвучно, както в моя случай. Моето бащино име също беше Николай до 1983 г. именно за да звучи по-добре. А и светът се превръща в едно голямо село и вероятно тази промяна в бащините имена е опит да се адаптираме към него. (24часа)
Ов не попречи на Джон Атанасов
Доц. д-р Анна Чолева-Димитрова - ръководител на секция "Приложна ономастика" в Института за български език при БАН:
Трикомпонентната българска личноименна система е въведена след Освобождението, копирайки руския модел. Но той особено в частта си за бащините имена не е бил чужд на традиционното именуване на българите. Без съмнение образуването на бащини имена по традиционния начин е силно разколебано. Освен родителите с твърде фриволния им избор вина имат и службите, които допускат тези регистрации.Би трябвало да се допитват повече до специалисти ономасти. Отказът да се изписват бащините имена с наставки -ов/-ев е свързан най-вече с промяна на българското звучене на имената, в заличаване на различителния белег за принадлежност на името към българската антропонимна система. За родителите, които искат децата им да се запишат с бащини имена без суфикс -ов или -ев, трябва да напомним, че например Джон Атанасов не се е чувствал неудобно с наставка -ов във фамилното си име и то не му е попречило да твори в избраната от него област. Дилма Русев - също. Не трябва да е пречка и при бащините имена. Дали трябва да изоставим трикомпонентната българска личноименна система и да следваме, без да се замислим, други чужди образци, е въпрос, директно отправен към българина - дали държи на традицията и дали би желал да се разпознава като българин.
През 80-те пуснаха жълт именник за новородените
B годините преди демократичните промени и след смяната на турските имена до общини и кметства бе спуснат именник с жълти корици.
Той беше задължително пособие за държавните служители. В него бяха изредени имената, с които родителите могат да записват новородените си деца. Всеки кмет беше длъжен да ги запознае с правилния избор. По този начин тогавашната власт за пореден път се опита да наложи българските като задължителни. Бяха забранени някои абсурди, които преди се допускаха, като Телефонка, Лимонада, Космонавтка, Котлон.
Ако се бяха родили в тези години, а не доста по-рано, известните случаи Есенция Лимонкова, Черешка Парникова и Цецилия Гърдева вероятно щяха да носят други, не толкова цветни имена.
Тези списъци, наложени от соцвластите, съществуват от преди жълтия именник. През 60-те години не е било допустимо да кръстиш детето си Кристин, Робърт, Жаклин, Никол и т.н.
Но пък са били позволени имена като Ленин, Альоша, Витяз, Алла. И докато на името Елизабет се е гледало с недоверие, русизираният му вариант Елисавета е преминавал през ситната цедка на цензурата. (24часа)
