Съдиите ни са некомпетентни и помилват престъпниците
интервю на Еми Мариянска
Адвокат Асен Ошанов не се нуждае от представяне, защото всички знаят, че той е царският пълномощник и едно от основните лица, работило за връщането на Симеон Сакскобургготски в България. Впоследствие стана и негов координатор. Ошанов е човекът, който разсекрети досието на царя и върна имотите му в България. Юристът посочва ИПОН – фирмата на Бойко Борисов като охранител на монарха. Адвокат Ошанов е бил доверено лице на мастити фигури в нашия обществено-политически живот, а в качеството си на приближен до царската фамилия – авторитетен лобист за издигането на много хора по върховете на държавата. „Торнадо” откри г-н Ошанов буквално часове след последната му конфиденциална среща със Симеон Сакскобургготски, след завръщането му от Англия.
Кунева – президент?! НЕ!
Симеон бе на кралския обяд отдясно на английската кралица
Не съм изпълнявал „поръчки” на ген. Гоцев
- Г-н Ошанов, буквално преди часове сте бил на среща със Симеон Сакскобургготски, какво дискутирахте?
- Последната ми среща с царя беше вчера. Разказа ми за сватбата на Кейт и Уилям. Да оставим тази тема, макар да е много интересна. Друго е важното: на специалната вечеря, на която са били поканени само 170 души, настанени на 17 маси, кралица Елизабет е сложила Симеон Сакскобургготски на нейната маса, до нея вдясно. Защо го казвам. Сергей Станишев на последния конгрес на НДСВ в Габрово преди 4 години каза по адрес на царя: „В Европа го ценят много този човек, само ние тук не го обичаме! И аз продължавам да се уча от него и ще се уча!” Аз бях изумен от тия думи. И ето сега, на кралската сватба, за разлика от Симеон и царица Маргарита, които със самолета си пристигат сами и се настаняват като гости, румънският крал Михай е пристигнал за церемонията с официалната кола на румънското посолство, със знамето върху нея и придружен от адютант от румънската армия, в униформа и накичен с ордени. Защо. Защото е имиджово за страната. И защото румънците даже разбират това, а ние – не. Не си изпратихме даже посланика да посрещне Симеон и Маргарита на летището.
- В момента работите като високопоставен юрист в една от най-големите белгийски фирми – Кей Би Си, която купи СИбанк от Цветелина Бориславова...Колко й платихте?
- 41 милиона – стойността на последните 17 %.
- В момента много се коментират думите на Якоб Джераси, че е възможно царят да се „върне”в политиката, ако премиерът Борисов го покани...
- Ама защо трябва Бойко Борисов да го покани. Има партии, които да го кандидатират, има инициативни движения. Цар Симеон общо взето се оттегли от политическата сцена. Предаде щафетата в НДСВ. Предложиха му да остане почетен председател, да бъде в кабинета на НДСВ, но той вероятно виждаше в това някаква символика, че по този начин ще продължи да оказва влияние, и се отказа. Непрекъснато питат: „Кой доведе царя?”, „Аз доведох царя!”, „Тоя доведе царя!” и т.н. Аз не мога да си обясня що за нелепа реплика е това. Царят е достатъчно интелигентен сам да знае какво да направи. Аз никога не мога да се изразя така. Просто организират пристигането и престоя му у нас.
- Вие ли предложихте на царя фирма ИПОН на Бойко Борисов за охрана?
- Предложих му не толкова фирмата, колкото самия Борисов.
- А защо ген. Бонев е искал да отнеме лиценза на фирмата тогава?
- Не зная точно мотивите, за някакво закъснение май беше. А може би да е имало и някаква лична конфронтация между тях двамата.
- Потърсили сте помоща на Борисов, след като са ви заплашвали със смърт...
- Бяха антимонархисти, единият от които се оказа психичноболен човек. Накараха ги да подпишат протокол да не ме притесняват повече и нещата приключиха.
- Говори се за планувана някога странна „триада” – коалиция между Тодор Живков, патриарх Максим и Симеон Сакскобургготски, която да овладее прехода?
- Не съм чувал такова нещо. Патриархът и царят като християнин - по-може, ама с Живков!..
- Вярно ли е, че през 2001-ва внучката на Живков – Жени, е била готова да стане депутат от НДСВ, предлагали са й?
- Не ми е известно и не го вярвам. Тогава бях политически съветник и ако е имало такова нещо, трябваше да го знам.
- Говори се, че по линия на братовчед ви – арх. Николай Фиков, който е бил близък с царица Йоанна, вие сте добре приет от царското семейство и по тази презумпция сте бил натоварен от ген. Гоцев да убедите Симеон да се върне у нас...
- Такава поръчка не е имало. Аз изпитвам чувство на уважение към ген. Любен Гоцев, но не сме съвсем близки. Той беше един от хората, които считаха, че връщането на Симеон в България по време на демократичния преход ще бъде полезно. Но никога не ме е натоварвал с някаква „поръчка”. Аз по съвсем друга причина бях избран от царя като главен координатор. Работех с него още през 93-та г.
- Имало ли е проект с наименованието „Шипка”, целящ връщането на Симеон в България, планиран от офицери от бившето ДС, финансови кръгове, масони и червени генерали като Бриго Аспарухов?
- Няма такова нещо. Просто, когато настъпи демократичният преход у нас, се създадоха условия в царското семейство да се обсъжда евентуалното завръщане на монарха в изгнание. Никак не е лесно да си изгнаник. А тука се чуваха коментари: „А, царят добре си е изкарал 50 години в Испания, тя не е лоша страна! Хубаво си е поживял!” и т.н. Не е така. Изгнаникът си е изгнаник. Когато дойдоха царица Йоанна и Мария Луиза през 93-та, някои пак казаха: „Те идват да огледат нещата!” Нито бяха „съгледвачки” двете, нито са правили каквито и да е проучвания. Просто изпитваха едно емоционално привличане към България, която винаги са обичали. Царица Йоанна е възпитавала децата си в изключителна любов към България и народа й. Ако искате го наречете „царско” възпитание, но е факт. Симеон остана разочарован от много неща, които му се случиха тук - и лично, и докато беше премиер, но никога не каза една лоша дума за държавата и народа си. Докато много други големци излизат по телевизията и говорят колко сме били злобни българите, завистливи, отвратителни хора и т.н. Това нещо никога не може да го чуете от цар Симеон.
- Но все пак той беше човекът, който ни каза, че имаме нужда от подмяна на „чипа” в главата...
- Е, той имаше предвид друго – по-скоро възпитанието и морала. Моето скромно мнение е, че тоталитарният режим нанесе на българина голяма вреда в областта на духовните ценности. Ние бяхме възпитавани в това да обичаме комунистическата партия, Ленин, Сталин, Маркс и Енгелс, да четем „Капиталът”, и това е.
- Но хората живееха много по-спокойно, по времето на соца нямаше такава престъпност...
- Е, недейте така. Само някои хора живееха по-спокойно. Общо взето народът караше бедно, мизерно. А в тоталитарната власт не е трудно да се справиш с престъпността. Аз харесвам демокрацията – тя е най-добрата политическа система в момента, макар да не съществува в чистия си философски вид. Но българите не сме възпитани да я упражняваме тая демокрация. Защото, както ви казах, 40-50 години живяхме в един тежък режим, отречен от целия свят. Очевидно трябва да минат няколко поколения, за да се превъзпита този народ - да почне да мисли самостоятелно.
- Вие като юрист не мислите ли, че именно съдебната система е една от съществените пречки, за да имаме нормална държава?
- Да, съвсем основателно го казвате. Аз например симпатизирам на Цветан Цветанов. Нещо повече – приветствам действията и инициативите му като министър на вътрешните работи. Някои се опитват да ги охарактеризират като нагли, груби и брутални, но аз мисля, че са съвсем подходящи за времето, в което живеем. Не може с милувка и прегръдка да арестуваме отвратителни престъпници. Допускат се грешки, но в края на краищата, когато има една толкова мощна организирана престъпност в страната, и в ситуацията на политически чадър над нея, да бъдат успешни първите сериозни опити да се справим с това, не е лесно. Не може мафията да управлява тая държава!
- А какво като Цветанов е добър, след като нещата не се решават в съда?
- Именно. Аз не харесвам нашата правосъдна система. Не харесвам съдиите – те не са достатъчно компетентни, нямат достатъчен морал и по мнението на обществото са подкупни. Има направо „изненадващи” факти в тази посока. И това, което каза посланикът на САЩ Джеймс Уорлик – че има два вида правосъдие у нас - за бедни и богати, е вярно. Те му се нахвърлиха, че като чужд посланик нямал право да се бърка във вътрешните ни работи. Защо да няма право?! Че той е посланик на най-голямата държава в света! Уорлик има пълното основание да каже една истина и аз не виждам защо трябва да му се затварят устата за нея. Правосъдната ни система е силно разклатена. Не може за престъпления на стойност 200 милиона да определят една присъда от 1000 лева, или 500 лева парична гаранция! Или „домашен арест”, понеже нямало опасност престъпникът да се отклони. Кой я дава тая сигурност, че няма да се отклони, когато тоя човек има зад гърба си години наред ненаказани престъпления и продължава да се разхожда като бабаит?! Вярно е, че съдебни доказателства се събират по-трудно от полицейските, но когато има политическа и морална воля, може да се направи.
- Да се върнем на царя. Какво е отношението му към Кунева?
- Царят, мисля, че има едно доста положително отношение към нея. Аз лично не искам да казвам каквото и да било...
- Не сте много словоохотлив...
- Единственото, което знам е, че Кунева беше близо до монарха и той я ценеше. Няма да крия, аз не питая много добри чувства към нея. Защото й бях застъпник по време на изборите, когато тя спечели, а тя даже не ми каза едно „Благодаря!”
- Според вас добра кандидатура за президент ли е Кунева?
- Според мен не. Но аз не знам някой да я е издигнал още. За мен за президентската институция трябва личност от друг тип.
- Кой е вашият фаворит?
- Нямам такъв. Навремето бях убеден, че това е кандидатурата на царя. Когато се завърна в България през 2000-та година, имаше такава идея, но тогава ми се струва, че СДС умишлено й попречи по различни начини. И това беше голяма грешка. Защото държавният глава не само за себе си трябва да бъде интелигентен човек, знаещ езици и т.н., но да е получил уважение и признание от Европа, най-малкото – оттам, където се намираме.
- Сега актуална ли е кандидатурата на царя?
- Ако той би се съгласил, то би било прекрасно, според мен. А дали ще се кандидатира, аз не знам.
- Какви са разочарованията му всъщност, споделял ли ги е с вас?
- О-о, много са. Упреците срещу него бяха много и незаслужени.
- Вероятно намеквате за недоволството от връщането на царските имоти. Има ли документи, че те са били закупени от семейството му преди Девети?
- Ако имаше поне един документ, който да доказва, че част от тия имоти са принадлежали, та макар и за малко, на държавата, аз бих се съгласил този спор да продължава. Но такъв документ не съществува.
- Интендантството към Н.Величество не е ли било държавна институция?
- Който познава конституционното право на монархията, знае, че никога тази институция не е била държавна в България. Това е частен секретариат на българските царе. Лично царете Фердинанд и Борис Трети са плащали на интендантите. Институцията е Интендантство на цивилната листа на царя. Какво означава „цивилна листа” – заплатата, която царят получава от държавния бюджет, одобрен от Народното събрание. По времето на Борис сумата е била 1 милион и 800 000 златни български лева.
- В наличните документи за имотите пише ли напр. за колко е купена резиденция Врана?
- Да, да – пише, разбира се. За всяка сделка пише точно какво се купува, на каква стойност и какви са съседите.
- Спекулация ли беше новината, че царят е искал да купи вр. Мусала?
- Разбира се. В нотариалния акт, с който се установява собствеността върху горите, които Фердинанд и Борис са купували, са очертани границите на тези горски масиви, и там е включен Мусала. Но никога не сме и споменавали подобни претенции. Мусала си е част от националния парк Рила.
- Имаше спор също така и за Врана – че дворецът съвсем не е това, което е било купено по царско време. Някои казват, че от нещо, подобно на конюшня, става дворец по соцвреме...
- Построено е като дворец. Фердинанд го прави ловна хижа и после, когато започват да го ползват УБО, СГНС и др. държавни институции, там вече има дострояване, което не знам какво е било точно...
- Е, как така?! Не сте ли бил разузнавач?! Пишат за вас, че сте бил агент на Първо главно, на Шесто управление на ДС, а пък не знаете...
- Боже, Боже. Обратното, аз по определението на Селинджър, съм нещо като буржоазно копеле. Той казва „аристократично”, но аз не смея да го кажа за себе си – аз съм буржоазно копеле. Моето досие, което изрових заедно с досието на царя, беше в графата „Вражески настроени елементи”.
- Имал ли сте „вражески” прояви?
- Да, през 1956-а подкрепих унгарските събития и бях съден заедно с още четирима души колеги от Юридическия факултет на Софийския университет. Бях първа година студент. Аз съм първи дисидент в България. Когато ми казаха през 91-ва, че дисиденти били Нешка Робева и Светлин Русев, се запитах какво значи дисидент. Ето това значи: четири души застанахме с лозунги, че подкрепяме Унгарската революция. Единият беше покойният Николай Павлов, бивш конституционен съдия, вторият - Григор Ханджиев – син на царския маршал Ханджиев, и още един колега. Аз съм също от царски офицерски род по линия на майка ми - дядо ми е ген. Димитър Фиков. Мене обаче казармата направо ме отблъскваше. Слава Богу Катедра 22 ме спаси – бях в казармата два месеца само, но и те ми се видяха много. Малко съм необуздан като нрав, и все бях в карцера – никак не обичам да ме командват.
- Какво открихте в досието на царя?
- Нищо нямаше. Към 300-400 страници, и нищо съществено. Писма между царица Йоанна и Тодор Павлов – как тя да напусне страната, че няма да бъде убита, че ще я пазят, и ей-такива неща. В моето видях имената на тоя и оня, които са ме топили, беше приложен случаят с протеста ми в университета. Чудно, но нас четиримата не ни изключиха тогава - размина ни се. Изключиха Любен Гройс, Георги Данаилов...
- Говори се, че царят е хазартен тип, че в чужбина е задлъжнявал на много хора от хазарт...
- Чел съм такива щуротии и аз. Аз съм бил с него в Монте Карло на бизнес среща. Участвах в тържествата за 700-годишнина на фамилията Грималди, а царят беше лично поканен от крал Рение. Та искам да кажа, че дори там, където хазартът е голямо изкушеие, той не пожела даже да надникнем в казино. Ей-така, като в туристическа атракция, ако щеш.
- А как ви изкараха през 1968 г. в Копенхаген обирджия на банка?
- Не е така. Откраднаха ми колата и с нея е бил извършен обир. Лалю Ганчев тогава ми съдейства да се изяснят нещата. Аз бях със съпругата си – тя работеше в ТАБСО. Върнаха ми колата и това е.
- Бил сте гл. юрисконсулт на „Булгаргеомин”. Какво знаете за т.нар. Габонска афера, за която казват, че е в основата на срива на печелившото някога предприятие?
- Който и служител на „Булгаргеомин” да попитате, включително шефовете на отдели, никой няма да ви каже абсолютно нищо. По една причина – че ние нищо не знаем. Изведнъж в последните 7-8 месеца на съществуването на предприятието - през 88-а и 89-та година, беше спуснато като парашутист едно лице, и после се разбра от кого – от Андрей Луканов. Това лице беше зам.-генералният директор Пламен Кавръков, който просто ме отвращаваше – почна веднага да командори и очевидно изпълняваше някаква задача. Този Кавръков, заедно с червения генерален директор Иван Илиев, почнаха да се занимават с т.нар. „Габонска афера”, без да търсят мнението на стопанския съвет. Дори ние, от правния отдел не сме подготвяли никаква документация.
- Кунева е участвала в назначена държавна комисия през 93-та. Според мнозина – целева, за да се замаже сделката...
- От вестник научих за това. Нямах и представа, че е имало такава комисия.
- Бил ли е натопен банкерът Иван Миронов?
- Знам само, че през неговата банка и още две други оперираше „Булгаргеомин”. Но Миронов длъжен ли е бил да знае всеки трансфер?! Не че искам да го оправдая, но не зная как е бил замесен. А за Кунева, изобщо не съм я познавал по онова време. С нея се запознах 2002-ра година.
- Какво знаете за бащата на ексфинансовия министър Милен Велчев – Емил Велчев. Името му се спряга в доста афери, но попадна и в листите на НДСВ?
- Знам го още от времето, когато беше високопоставен служител в ТАБСО, и че сега управлява хотелите на синовете си, нищо повече.
- Но синовете твърдят, че нямат такива хотели...
- Е, не знам това.
- Вие сте добре приет в женското общество. Приятел сте с Петя Славова...
- Да, и много я харесвам.
- А Михнева? Вярно ли е, че вие сте човекът, който я е спонсорирал за покупката на апартамента зад „опашката на Коня”?
- Не. Аз да не съм банка да давам заеми?! Не съм й давал нито стотинка. Ние с нея бяхме тогава колеги в бТВ и доколкото помня, тя взе някакъв заем от банка, или нещо подобно.
- Спасявал ли сте Михнева в критични ситуации – срещу нея има доста дела...
- Не, тя никога не ми е възлагала нейни дела. Предполагам, че е изпитвала неудобство, понеже сме близки приятели и знае, че не бих приел един лев от нея.
- Казвате, че не сте взимал пари и за имотните сделки на царя, като негов пълномощник и иконом...
- Кой да ми плаща?! Не съм и искал такива пари. Не забравяйте, че аз съм монархист. Някои мислят, че да си монархист е политическо пристрастие. А то не е, то по-скоро е юридическа философия – правно-обществена позиция. Мога ли да искам пари от царя?! Аз съм правил това от уважение към него и към институцията. Ако ми беше платил, щеше да ме огорчи. И той, понеже е интелигентен, го е разбрал и дори не ми го е предлагал. .
- Вие издадохте книга със стихове, диск с песни по ваши текстове, изпълнявани от певици като Лили Иванова и Богдана Карадочева.Откога ги познавате?
- От 30-40 години, може би. Богдана познавам от 16-годишна. Красавица, талантлива!..С Лили сме близки приятели много преди да напиша песента й „Детелини”. Някои считат, че тя има така малко рязък и твърд характер, но аз никога не съм имал конфликт с нея – за мен тя е прекрасен и много дисциплиниран човек. Виждал съм я наранена от хората. Доста често изплаква тая болка. И от хора от близкия й кръг, и от колеги, с които работи.
- Какво ще кажете за себе си в личен план - намирал ли сте детелината на щастието?
- И аз спазвам строг режим на живот. Претърпях една-две операции, но с един кръг от лекари се консултирам ежемесечно и вярвам в лекарствата. Всеки ден ям шоколад и пия червено вино.А за щастието, какво да ви кажа - това е една измислена дума. За да имаме стимул да продължим напред.
