Истинска справедливост е когато правата на жертвите са по-важни от правата на „Октопода”
Добрата новина е, че Бин Ладен е мъртъв. Поне така смята Обама. Ликвидира го група от американски бойци за специални поръчки. Или за „мокри поръчки” – все едно. И ние дадохме жертви тази седмица – отиде си Иван Славков – Батето и родната бохема осиротя. Традицията „за мъртвия или добро, или нищо” бе спазена по един доста натрапчив и нахален начин. По медиите се заредиха елейни слова за зетя на Тодор Живков, сякаш съдбата ни е зависела от него, а не от тъста му.
Но да се върнем към Осама. И демократи, и ислямисти повтаряха след обръщението на Обама към американския народ, че Господ забавя, но не забравя
И двете страни имат своите основания. Не е лошо и ние да си припомняме тази мисъл от време на време. Казвам го неслучайно. Продължават медийните и политически пледоарии в защита на човешките права на лица, уличени в тежки престъпления. Видите ли, полицаи и прокурори си превишавали правата по време на арести, държали се грубо с автокрадци, мафиоти, серийни убийци, педофили, рекетьори, изнасилвачи и пр. Вината на бандюгите още не била доказана в съда и те се притеснявали от лошите обноски на служителите на закона. Което си е самата истина, погледнато формално. Но защо само за правата на тези хора се говори, а не и за тези на пострадалите? И понеже някои журналисти толкова се увлякоха в правозащитна дейност, ми се иска да припомня две-три точки от Хартата за правата на човека на ООН, които се отнасят за всеки жител на планетата, в това число и за нас, българите.
Трета точка например гласи: „Всеки има право на живот, свобода и сигурност”. Ето как се тълкува тази точка от някои българи. Обиден на живота левент напада банка и взима заложници. Преди това прострелва тежко един от охранителите. Негови съграждани и приятели обаче почват да ни убеждават, че момъкът е просто разстроен и трябва законът да е снизходителен към него. Звучи хуманно, всеки е имал лоши моменти и знае колко е кофти. Бих помолил обаче същите тези хора да си представят, че простреляният е техен брат, баща, любим или приятел и ако оживее, дай Боже, ще е инвалид за цял живот. Как ви изглежда случката, драги синоптици на човешките права, от този ъгъл? Как става така, че се сещаме за правата на жертвите само тогава, когато самите ние станем такива. Затова и малцина съчувстват истински на Мануела Горсова, на семействата на отвлечените от „Наглите”, на жертвите на измами и насилие. Случило се е на някакви непознати, значи не ни засяга.
Говоренето за човешки права се превърна в епидемия. Само да споменеш, че някой си е заслужил наказанието, и веднага те обявяват я за расист, я за тиранин. Особено модно този сезон е мафиоти да се кипрят в премените на политически жертви. Не им пука, че под бялата риза прозират кървавите петна от техните жертви. Невинен до доказване на противното, повтарят до припадък медийни ратаи, вездесъщи адвокати и продажни политици. Още по-страшно става, когато чуеш проповедите им, че всички са мръсници, че всичко е прогнило, че зад всеки опит за промяна надничат лъжи и долни сметки и че всичко е позволено и възможно. Това са аргументите за извършените от тях престъпления. Обществото си трае упоено, сякаш не вижда, че платената или неосъзната защита на правата на очевидни престъпници убива ценностната ни система.
Пета точка в хартата гласи: „Право на всеки човек е да не бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание”. Пита се в задачата тръшкането по очи на пода ли е по-голяма злина за обществото или рязането на пръсти, заплахите с убийство, далаверите за милиони. Докъде се докарахме, а? По тази логика целият ни хайдушки епос трябва да бъде осъден жестоко от правозащитните организации. А защо да не дадем Индже, Караджата и Капитан Петко войвода на съда в Страсбург за нарушаване правата на мирно пребиваващия турски аскер у нас? Да се забрани също разпространението и изучаването на „Престъпление и наказание” заради обърканите понятия на Достоевски по отношение на човешките права. И въобще Разколников да го духа...
А какво ще кажете за „Правото на собственост и гарантиране на собствеността”? Кой трябва да го отнесе според закона: тези, които нахлуват в домовете и насилват старци за по 5 лева, или жертвите, защото пищейки от ужас, са повредили слуха на насилниците? Знам, знам какво е логично, но защо в живота става точно обратното, това не проумявам. Ще ви кажа нещо, което го няма в Хартата на ООН. Жертвите на престъпления у нас и техните близки все по-често отправят към правозащитници и магистрати горещи пожелания да им се случи същото, което и на тях, а извършителите да се явят в съда с цял отбор адвокати. Ако не всички и ако не днес, то някой ден тези клетви все ще настигнат някои от адресатите. Не го казвам, за да стряскам някого, а да подсетя, че напоследък списъкът на лицата с нарушени права странно съвпада със списъка на тези, които отдавна трябваше да са в затвора. Това е и основната причина жертвите на престъпления да се надяват в последна сметка на възмездие свише.
Известен прокурор ми разказа веднъж следната притча. Един мъдрец седял на върха на планината 15 години и молел Бог за справедливост. В един момент това омръзнало на Бог и Той се обърнал към мъдреца: „Искаш справедливост? Така да бъде. Ти седя 15 години върху планината, нека сега тя да поседи върху теб”. Питам се, дали онзи отряд за специални поръчки, за който ви споменах в началото, е свободен тия дни и ако е, би ли ни услужил с него Обама? Защото е крайно време да си разменим местата с тия, дето ни скачат по главите от години.
Огнян Стефанов
