Няма вариант, в който в цялата предизборна кампания парламентът да не работи. Това не може да се случи за сметка на ваканцията.
Искам да припомня защо бе нужно в Изборния кодекс да бъдат записани такива условия, казва в интервю за Труд парламентарната шефка Ц. Цачева. Причината е, че на последните няколко избора български граждани, които по една или друга причина са преустановили пряката си връзка с местните органи на власт, бяха понякога фактори, които решаваха избора на кметове и общински съветници в някои специфични райони. Това е язва за изборния процес.
Говорим за изселниците в Турция. Днес имаме решение на КС, което трябва да бъде изпълнявано. Парламентът е длъжен до два месеца да приеме текстове, които заместват обявените за противоконституционни. Мотивите в конституционното решение са ясни. Парламентът е длъжен да се съобрази.
За мен няма съмнение, че би било неразумно да разписваме в закона повече от 6 месеца при тези мотиви на КС. Които казват, че прекомерно дълъг срок за живеене се превръща в ценз, т. е. преграда за упражняване на избирателно право. Като институция, която зачита решенията на КС, скоро ще предложим съответните текстове, така че да няма различно тълкуване, което да поставя гражданите в неяснота дали ще могат да упражнят изборното си право и при какви условия. Включително и за местните избори наесен. Както се казва в решението на КС, в България няма легално понятие за уседналост. Ние опитахме да направим такова с оглед на различните видове избори. И ако за европейските граждани това не е проблем, в българската практика е коректно да има такъв срок. Защото той доказва връзката на даден избирател с конкретното населено място и с органите на местна власт.
Самата конституция предвижда процедура за изменение на текстове в нея. И в това са насочени усилия на вицепремиера Дянков, който направи срещи с всички парламентарни групи. Целта ни е да постигнем широк консенсус, а оттук и с необходимо мнозинство - а защо не и с единомислие, да приемем тези промени. За мен би било нелогично, ако тази промяна се ограничи само по отношение на Пакта за стабилност. Както сме коментирали и с представители на други групи - визирам Екатерина Михайлова (“Синята коалиция”) и Христо Бисеров (ДПС) - може би сега е моментът да опитаме да направим някои поправки. Които се оказва, че са нужни по отношение на уредбата на правосъдната система. Не искам да навлизам в конкретика, преди да има текстове, които да са поставени на вниманието на парламентарните групи. (Труд)
