За пореден път се запътих самостоятелно към непосещаван до сега музикален фестивал.
Трябва да призная чувството е малко странно. Има една тиха еуфория и очакване да откриеш нещо ново и интересно. От друга страна състоянието на самовглъбяване отдавна не ми е толкова любимо колкото през тинейджърските години. Пристигнах във Вияробледо около 7-8 вечерта. За местните хора това е малко село (аз не бих го нарекъл така имайки предвид че има 25 000 обитатели), намиращо се в северната част на Кастия ла Манча.
ВиняРок - фестивала, който исках да посетя е най-големият фестивал в района Кастия ла Мачка, който от своя страна е третият по-големина регион в Испания. Фестивала е считан за един от най-големите рок фестивали в страната. За таз годишното издание организаторите бяха събрали над 90 изпълнителя, които трябваше да се изредят за три дена (респективно вечери) на 7-те сцени.
Още с пристигането си бях посрещат с безплатна напитка от организаторите, а малко по-късно 10на полицай с няколко кучета ми направиха щателна проверка.Оказа се, че нямам право да нося малко ножче, с което да си нарежа храната, и така се стигна до допълнителна проверка, забавяне, отнемане на ножа и т.н. Малко раздразнен от цялата случка и загуба на време се интегрирах с един брат по неволя, който също беше попаднал в полезрението на полицаите по една или друга причина. Установих се в лагера на неговите приятели. Група младежи нямащи пари да влезнат на фестивала, но се възползващи се от безплатният къмпинг и фестивалната обстановка.
След като взех пропуска и програмата се устремих да разгледам местенцето. Първоначалният ми план бе да видя изпълнението на Sargento Garcia, но поради непредвиденото забавяне не го хванах. Независимо от това когато пристигнах настроението на тълпата, както и отзивите на хората говореха за едно доста добро изпълнение.
Първото нещо, което ми направи впечатление бе нестандартно, но и същевременно практично разположение на 3-те основни сцени. Те се намираха на огромна площадка, а разпределението на изпълнителите бе организирано перфектно. По-известните изпълнители свиреха на средната сцена като през това време на другите две сцени няма изпълнение. След това започват концерти на другите две сцени, а в средната няма нищо, после отново един изпълнител на средната сцена и т.н.
За мен вечерта започна с изпълненията на Todos tus muertos, последвани от легендарната хардкор банда от Ню Йорк - MadBall и 500-ното изпълнение на "La Pegatina". Непосредствено след тях на другата сцена започна DJ Muggs от Cyperss Hill. Противно на очакванията на хората, които не са слушали негови изпълнения, той направи един прецизен и класически dubstep сет. За тази вечер видях и още няколко траш и хардкор изпълнения, както и Sujeto K, Rosendo и Albert Pla, но споменатите по-горе имена определено се откроиха със своите енергични изпълнения. Запомнящо се бе и представянето на една от групите, която развесели цялата публика със соло изпълнение "I like to move it move it" на акордеон.Групата включваше: саксофонист, басист, класическа китара ( или както тук я наричат - испанска китара), акордеонист, таранбуки, барабани ... и още нещо.
Вторият ден успях да хвана по от рано. В програмата му се изредиха имена като Soziedad Alkoholica, Trashtucada, The Locos - който загряхап публиката със ска версия на - don't worry, be happy. Безспорно бисерът на вечерта бе Muchachito Bombo Infierno, който е добре познат на испанската публика, но не и на тази в България.
Точно обратното пък бе на сцената Виня Бийт. В 4 запозна Kid Koala от добре известният в България лейбъл Ninja Tune, който пък се оказа не толкова популярен в Испания(за мое лично учудване). Последният концерт на главната сцена бе на Ирачо. Тяхната "пропаганда" гласеше - "Полиции - Имам нужда от защита за да каже истината, която медиите спестяват."
За третата вечер организаторите бяха оставили най-известните гости на фестивала. Между имената на 35-те изпълнители за тази вечер бяха тези на добре познатите Brujeria, Vendetta, Los Delinquentes, Boikot и Eskorzo. Моето лично предпочитание клони към Los Delinquentes, който вече бях слушал преди година и са доста известни в Испания. Тяхната музика представлява смесица от ритми - от типичните за Андалусия фламенко ритми през фънки, рок и блус. Характерно за тях са и андалусииското произношение и изрази.
Смятам, че клипове говорят достатъчно добре за типа музика, която може да чуе човек на този фестивал. Трябва разбира се да се подчертае, че независимо от наличието на думата РОК в името на фестивала, той представя различни стилове музика - реге, chill out, dub step, hip-hop, и много други. Именно затова препоръчвам всеки който иска да посети един разнообразен музикален фестивал, сериозно да обмисли предложението на Виня Рок! Като цяло след посещението ми на този и няколко други фестивали мога да кажа, че испанската рок сцена се развива в много интересна посока и смятам за задължително всеки почитател на рок музиката да се запознае със съвременната испанска рок музика.
