Който смята България за някаква нова държава (...), който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа.
Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (...) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите...”
Тези думи са на известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от многото европейски учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Основите на тази християнска, славянска като език, старобългарска като генезис цивилизация са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.).
Братята Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) - вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща - четем в Пространното житие на Методий - те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)...”
Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация. Споровете за произхода на Светите братя, заредени с много страсти през ХІХ и ХХ в., надали ще стихнат скоро. В българската традиция още от Средните векове Кирил и Методий се възприемат категорично като свои дейци. Тази “българизация” често събужда своеобразна ревност в други страни. Разбира се, в политически план братята са били “ромеи” (“римляни”, византийци), поданици на византийския (източноримския) император. Матерният им език обаче е бил “славянски”. И тъй като някакъв абстрактен “славянски език” не съществува нито през ІХ в., нито по-късно, става дума за широко засвидетелствания в района на Солун старобългарски език. Присъствието на български славяни, заселили се през VІ-VІІ в. в Мизия, Тракия и Македония, в района на Солун в онази епоха е твърде значимо. Византийския император и интелектуалец
Константин VІІ Багренородни отбелязва: “Пославянчи се цяла Елада.... В Житието на Константин-Кирил се подчертава, че жителите на Солун “... говорят чисто славянски”...
Българската православна църква почита днес светите братя Кирил и Методий и отбелязва възстановяването на Българската патриаршия през 1853 г.
Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична Света Литургия. В София - от 9.30 ч. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", където южният престол е посветен на Светите братя.
Светският празник за Св. Св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато църквата вече е почитала създателите са славянската писменост.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската книжнина има в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.
На страниците на "Цариградски вестник" от 26 април 1858 г. се съобщава, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват Св.Св. Кирил и Методий вместо Три светии като училищен празник.
От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, а след Освобождението става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.
През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
През 1980 г., папа Йоан Павел II обяви славянските първоучители за покровители на Европа.
