Новият закон за висше образование няма да бъде готов до края на мандата. Това заяви депутатът от Комисията по образование Лютви Местан на дискусия за висшето образование и науката в България.
Според Местан, ако не може да се приеме новия закон, обещан от просветния министър Сергей Игнатов, то поне трябва да има промени, които да "революционизират" университетския мениджмънт.
По думите му, целта на България, на българския университет и на българската наука не може да бъде оцеляването, защото целта на България е догонващото развитие. "Очакването, че понеже сме в ЕС така или иначе ще бъде осигурено развитието, макар и като последен вагон в общия коловоз, ще се окаже горчива илюзия, защото Европа има да решава друга догонваща стратегия. Европа като цяло участва в глобалната конкуренция – да догони САЩ и Изтока, и няма да търпи онези вътрешни елементи, които спъват или дори забавят развитието си", обясни депутатът.
Той е на мнение, че Съюзът страда от криза на толерантност към държавите, които не спазват определени правила, както и към новоприсъединените държави като България и Румъния. Местан разкритикува идеята за развитието на Европа на две скорости и я определи като изключително опасна.
Народният представител припомни, че България получи покана за членство в ЕС, след като излезе определение на съюза, че има функционираща пазарна икономика с възможност да постигне конкурентоспособност на икономиката в средносрочна перспектива.
"България няма да стане член на ЕС, докато не стане конкурентна държава. А това на първо място е проблем на инвестициите в иновациите", обясни депутатът. Докато нямаме съзнание, че това е приоритетът на приоритетите, дискусиите за кризата в образованието и науката ще продължат.
Лютви Местан бе категоричен, че целта за финансиране на науката с 1.5 % до 2020-та година, не е достатъчна. "Трябва да настояваме българското правителство да промени тази дребна цел. България не може да има цел ½ от целта на ЕС, т.е. ние сами се поставяме във втория коловоз на Европа на по-бавната скорост", смята той.
Местан постави въпроса за финансирането на науката от частния сектор, което според него няма да достигне планираните 0.9 %. "Кога ще стане това, че тя приложната наука беше ведомствената. Тя умря, но корпоративната не се роди", отбеляза той. По думите му, системата за контрол и оценка във висшето образование не функционира. Затова вместо на изхода на системата да са само качествените кадри, колкото влязат, толкова и излизат от нея.
Депутатът от ДПС обърна внимание и на друг проблем – усвояването на средства от еврофондовете. Според него причините за бавното усвояване не са само политически. "Няма капацитет за проектиране и това е един от безспорните критерии за качеството на продукта, който излиза от висшето образование", каза още той. Според Местан, основен критерий при акредитацията на ВУЗ-овете трябва да бъде актуализирането на учебното съдържание, на мрежата от специалности.
