Денят, в който църквата отбелязва светлата памет на св.Герман, патриарх Цариградски, в българския народен календар е станал популярен като Герман.
В основата на обичая, свързан с този ден, е древна легенда. Тя разказва за Герман - повелител на небесните летни бури и огнени стихии, който си имал няколко побратими – Вартоломей, Лисе, Видовден. Той бил сред тях най-големият и от неговата воля зависело дали хората ще се радват на спокойно време и добра реколта. Затова се радвал на особена почит.
В миналото българите изобразявали Герман като глинена кукла, висока около половин метър, с ярко очертани мъжки полови белези. В някои селища куклата била направената от дърво, листа от лапад, метла и парцали. Тя се изработвала само от сираче или девойки, които вече са участвали в обичая пеперуда. Куклата полага в сандък, палели свещи и оставяли цветя.
След това жените я оплаквали, така както се оплаква мъртвец и наричали: „Мамин Герман, мамин Герман, умря от суша за киша!” После извършвали ритуално погребение – попът опявал куклата и после я хвърляли в реката. Ритуалът завършвал с нареждането на обредна трапеза за „Бог да прости” .
Всички ритуали, изпълнявани на 12 май, имат подчертан магически смисъл и целят омилостивяването на Герман, за да им изпрати благодатен дъжд. Когато това се случело, хората излизали на нивите и благославяли Герман. Другаде гърмяли с пушки в знак на благодарност към стореното от Герман чудо.
Именици: Герман, Геран, Геро, Герчо, Гера, Геранка, Герка, Германка.
