.jpg)
Здравеопазването у нас се крепи на почти безплатния труд на лекарите.
Всички знаем, че здравеопазването е недофинансирано, казва в интервю за 24 часа ген. Стоян Тонев, началник на Военномедицинската академия. И министерство, и каса, и лекари признават, че средствата, които се дават сега, покриват не повече от 60% от парите за диагноза. Откъде се набавят останалите 40%? Чрез увеличаване на дълговете на болници. Те растат на месец с 60-80 млн. На края на 2011 г. дълговете им ще са около 800 млн. лв. Сега са 350 млн. лв. По-голям е проблемът, че няма инвестиции. ВМА кандидатства за проект, финансиран от японското здравно министерство, за 200 000 лв. Купихме колички за болните, а финансовото министерство ни накара да платим за тях 40 000 лв. ДДС.
Диагностично-свързаните групи са прекрасно нещо. Възникват три въпроса. Колко време е необходимо, за да бъде обучен персоналът да работи с тях? Опитът на Европа сочи 1-1,5 г. Как се работи през това време - по старата система или смесено? Въвеждането им през първата година струва обикновено с 50% отгоре върху старите разходи на болниците, през 2-ата г. - с 30%, а след това - с 10% повече. Ако нямаме този финансов ресурс, ще имаме прекрасни документи, но не и реално лечение. В България обикновено се вземат решения, без да се осигури финансовият ресурс за тях. Впрягаме каруцата пред коня. Когато говорим за решение, без да вземем предвид парите, значи си говорим за времето.
Преди дни в парламента експерти от Швейцария споделиха опита си. Там 10,4% от БВП се отделя за здравеопазване, а у нас са 3,5%. Обясниха, че въпреки това не всички кантони са успели да се справят с въвеждането на диагностични групи. То е свързано и с възможностите на конкретните болници. Някъде това ще стане за 3 месеца, а другаде - за 3 г. Може да няма специалисти или апаратура, или общината ще има финансови затруднения. Кой сега калкулира лекарския труд в заплащането? Нито касата, нито министерството. Здравеопазването у нас се крепи на почти безплатния труд на лекарите. Мечтая си за момента, когато община или министерство ще подари на лекар ролс-ройс, както подаряват на футболистите - с панделка и с благодарност. Но както казваше проф. Амосов: медицината в Съветския съюз е безплатна и затова нищо не струва.
Някои казват, че богатите се лекуват по-добре. Това не е така, те имат по-добри хотелски условия. Но за да лекува по-добре богаташа, лекарят трябва да излекува през останалото време още много пациенти, за да има квалификация. Най-добре се лекуват хората с редки диагнози. Интересни са за лекарите, те се учат от тях. В целия свят ги лекуват безплатно. Когато имаме такъв пациент и се обадим на колеги в Европа или САЩ, реакцията е "Разбира се, пратете го веднага. Това е много интересно".
Средната вноска у нас е 53 лв. Държавата плаща за тези, които тя осигурява - безработни, студенти, по 19 лв. Освен това ги плаща със закъснение - веднъж на три месеца. Ресурсът в здравеопазването е малък, но и се изразходва нецелесъобразно. Понеже всички са чувствителни, най-лесно е да изкараш лекаря виновен. А той е мъченикът на системата. Наближават обаче избори, а от социологическите проучвания е ясно, че лекарят определя голяма част от общественото мнение, въпреки че те гласуват консервативно. Смята се, че всеки лекар влияе на гласа на около 500 души - ако те са доволни от него, гласуват за властта.
Имаме 60 чужденци от различни страни. От два месеца имаме и двама гръдни хирурзи от Северна Корея. Много от нещата, които им показахме, те не са ги виждали. Има и други различия. Иначе в Северна Корея лекарите имат безплатни жилище, храна и почивка. (24 часа)
