Законът за МВР е дефектен и произвежда безнаказаност и насилие. Това мнение изразиха правозащитници по време на дискусията „Полицейското насилие: генезис, състояние и решение", организирана от вътрешното министерство.
При откриването на дискусията, на която присъстваха адвокати, съдии, депутати и представители на Европейската комисия, заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков призна, че полицейското насилие е проблем у нас.
По думите му това може би се дължи както на недостатъците на правната уредба, така и на недобрия вътрешен контрол.
Вучков заяви, че сред причините за организиране на дискусията са двата доклада на „Отворено общество" за гражданското наблюдение и медийното отразяване на случаите на полицейското насилие, този на Българския хелзинкски комитет относно проблема у нас, наблюденията на американския държавен департамент и факта, че България е в състояние на постмониторинг след приемането си в Съвета на Европа.
Веселин Вучков посочи, че председателят на ПАСЕ Мевлюд Чавушоглу му е съобщил, че наблюдението на страната ни може да бъде прекратено при положителни доклади по отношение на полицейското насилие в България.
Маргарита Илиева от БХК представи доклад, основан на решенията на съда в Страсбург по дела, свързани с подобни прояви у нас. Тя посочи, че 27 пъти в рамките на 12 години страната ни е била осъждана заради полицейско насилие. По думите на Илиева европейската съдебна практика показва, че няма абсолютна необходимост да се стреля по човек, който бяга от полицаите, без сам да застрашава някого. Илиева каза още, че в Закона за МВР е отбелязано, че униформените имат право да използват сила като „крайна мярка", което според законодателя е след предупреждение и изстрел във въздуха.
Това дава възможност на полицаите да застрашават живота на заподозрени за различни престъпления, даже в ситуации, когато това не е наложително. Поради тази причина БКХ предлага промени в член 72,73 и 73 от Закона за МВР, като трябва да се подчертае, че физическата сила и помощните средства могат да бъдат използвани от полицаите само в краен случай, обясни Илиева.
Иванка Иванова от „Отворено общество" представи анализа на организацията, който се базира на медийните публикации по темата. Според него от 2005 до 2010 г. има трикратно увеличение на материалите по темата, което може да значи както, че случаите са повече, така и че обществената нетърпимост към подобни практики се е увеличила. Иванова съобщи още, че формите на насилие в местата, където то е извършено, са се увеличили през 2009 и 2010 г. спрямо периода 2004-2008г. Тя сравни тази тенденция с раково заболяване, което се разпространява извън полицейските управления. Според нея, освен това, превенцията на този етап не е ефективна, защото се обхващат само РПУ-тата.
Представителят на „Отворено общество" изрази мнение, че полицейското насилие е пряко свързано с лошото планиране на операциите, като в някои случаи буквално униформените не знаят къде влизат и кого трябва да задържат. Тя беше категорична, че по този начин се застрашава и техния живот.
„Отворено общество" се съгласи с предложенията за промяна в законодателството, като според организацията обаче това е само една крачка.
Правозащитниците апелираха за законови промени и засилване на превенцията срещу бруталността на униформените, която в някои случаи отнема живот.
Участниците изтъкнаха още, че е необходимо да се засили превенцията, да има промяна на ролята на омбудсмана, промяна на нормативната уредба за провеждане на разпити в полицейските управления и евентуално прокуратурата да създаде специализирано звено за полицейско насилие.
Иванова подчерта, че трябва да се създаде среда, в която полицейското насилие да се приема за проблем от ръководството на МВР, тъй като на днешната среща са дошли само заместници.
Заместник-председателят на ВКС Гроздан Илиев посочи, че у нас има 14 дела, завършили с осъдителни присъди срещу полицаи, като в повечето случаи те са свързани с нарушения извън работното време. Магистратът апелира за по-широка дискусия преди приемането на промени в Закона за МВР. Той подчерта, че полицаите трябва да са наясно къде и кого ще задържат и какво е здравословно му състояние.
