Промените в Закона за частната охранителна дейност облагодетелстват най-вече елразпределителните дружества, които искат да източват средства от България, както и публични институции, чиято цел е да спестят от сигурност. Това е мнението на специалистите от браншовите организации в охранителния сектор към КРИБ.
Петко Ангелов - председател на Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), обясни, че от 6-7 години състоянието на охранителния пазар е тревожно. По думите му в условията на престъпност се спестява от сигурност, а качеството и професионализмът се икономисват заради ниските цени.
Той обясни, че според подготвените от министерство на икономиката и МВР промени в закона се дава възможност на фирми, регистрирани в ЕС, да извършват дейност у нас, без да имат местна регистрация и лиценз. Освен това са запазени звената за самоохрана и значително се усложняват процесите по подписване на трудови договори с охранителите.
От КРИБ изразиха негодуванието си, че препоръките им не са били взети под внимание при подготовката на текста. Ангелов посочи, че повод за промените е писмо от ЕК от 2009 година относно сигнал на чуждестранен инвеститор.
Стефан Ганков от Националната асоциация на фирмите, охраняващи технически средства заяви, че е станало ясно, че искането за отваряне на българския охранителен пазар е направено от ЕРП-тата у нас. По думите му в случая не става въпрос за евентуална конкуренция, тъй като няма условия за навлизането на чужди фирми на нашия пазар. Според него истинската причина е в разликата на цените на охранителните услуги у нас и в Европа.
По думите му под формата на ин-хаус поръчка ЕРП-тата могат да сключат договор в чужбина с охранителни фирми, след което чрез аутсорсинг да поверят работата на местни охранители, с местни заплати. Така според него се прилага схемата, при която чуждестранните инвеститори увеличават разходите си, декларират по-малко приход и източват средства.
Според сметките на Ганков ЕРП-тата имат около 1500 охранители и ако осъществят тази схема, ще източват по около 24 милиона лева годишно. Той изрази опасенията си, че енергийните дружества могат да повлекат и останалите инвеститори и така загубите за страната ни да достигнат 100 милиона лева.
По отношение на звената за самоохрана Петко Ангелов обясни, че първоначалната идея е била те да отпаднат в новия текст, но са се запазили и това създава сериозна възможност публичните учреждения да се ползват само с фиктивна охрана.
Друг аспект на новия закон, който охранителните фирми не одобряват е, че документите за сключването на трудов договор с охранител са твърде много и процедурата се усложнява. Според тях това се дължи на нежеланието на институциите да изградят централизирана информационна система.
Инспектор Камелия Кукева от „Охранителна полиция" обясни, че МВР също са били против отварянето на охранителния ни пазар и са настоявали за задължителното отваряне на клонове на чуждите фирми в бранша. При обсъжданията обаче от МИЕТ са настояли, че и по този начин ще бъде нарушено европейското законодателство.
Припомняме, икономическият министър Трайчо Трайков е бивш прокурист на едно от дружествата, EVN.
Представителката на "Охранителна полиция" успокои участниците в срещата, че чуждите охранителни фирми ще трябва да доказват лиценза си у нас и по този начин няма да навлязат бързо на пазара.
Кукева беше категорична, че е необходим нов Закон за частната охранителна дейност, а не „поправяне на стария."
