Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г. бе отхвърлен от народните представители днес. Едва 21 бяха гласовете в подкрепа, 37 бяха против, а 40 се въздържаха.
Най-активни в критиките към дейността на комисията бяха депутатите от „Атака”. Те обвиниха членовете й, че не вършат никаква работа и се възмутиха от високите заплати, които се получават там. Павел Шопов от „Атака“ настоя да се преосмисли необходимостта от такъв орган. „Комисията нищо не работи. Хвърлят кьорфишеци. Те не са легитимни, имат наглостта да излизат тука да говорят. Могат да се спестят огромни пари на бюджета, ако тези хора се съкратят”, възмути се съпартиецът му Станислав Станилов. Според него с отчета си те се опитвали да хвърлят прах в очите на хората.
Борислав Стоянов, също от „Атака“, посочи, че според данните, с които разполага, 1054.37 лв. е средната заплата на всеки един от 77-те служители на КЗД, отделно получават по 260 лева за представителни, което прави по около 1325 лева на месец.
Шефът на КЗД Кемал Еюп опроверга обвиненията. Той обясни, че средната работна заплата е 725 лв. Получават малко повече отгоре от международните проекти, в които КЗД участва. През 2010-та те са на стойност общо 560 хил. лв.
Колите на комисията са купени през 2005 г. Всички 9 автомобили струват над 360 хил. лв. Само джипът на председателя струва 51 хил. лв.
Той подчерта, че еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг дава много добра оценка на работата на КЗД.
В отчета се казва, че през 2010 г. са подадени 838 жалби и сигнали, а образуваните преписки през годината са 268. В приемната на комисията в София, в офисите на регионалните й представители в страната, в откритите приемни в различни градове, както и по телефона са консултирани по повод конкретни оплаквания 3821 граждани.
Комисията отчита нарастване на броя на нарушенията на равенството в третирането, които засягат повече от един дискриминационен признак – т. нар. множествена дискриминация. Увеличил се е броят на преписките, образувани за нарушения при упражняване на правото на труд, тормоз на работното място, както и по признаците „пол” и „синдикална принадлежност”.
Най-много са жалбите в сферата на труда, свързани с обявите за поставена възрастова граница, провеждане на конкурси по време на трудова дейност, различно заплащане за еднакво положен труд по признак „пол”. По-големият брой на образуваните преписки говори не за увеличаване на дискриминацията, а за повишена осведоменост на гражданите и търсене на необходимата им консултантска помощ, коментират от комисията.
