По думите на зам.-главния прокурор Галина Тонева в прокуратурата ще има специализиран сектор, който ще наблюдава дела за полицейско насилие.
Специалното звено ще съблюдава процесите както срещу полицаи, превишили правомощията си, така и дела, по които служители на МВР са в качеството си на пострадали. Тонева се обяви и за промяна в подсъдността, така че подобни дела да се гледат от окръжните съдилища. Това би решило проблема с “близките отношения” между подсъдими полицаи и прокурори, които доскоро са работили заедно, обясни тя.
Заместник-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев изказа друга теза – Военните съдилища отново да се занимаят с делата за полицейско насилие, заради “изградения опит, дистанцираността и желанието да разследват”. По думите му “изваждането” на тези процеси от подсъдността на Военните съдилища е влошило качеството на разследването по тях. “Неприятно е да се направи стъпка назад, но е по-доброто решение”, категоричен бе той. Според него друго удачно решение е делата срещу полицаи да се поемат от новосъздадените специализирани съдилища.
Зам.-главният прокурор Галина Тонева обаче категорично се противопостави на идеите на колегата си висш магистрат и обясни, че “разпределянето” на делата за полицейски произвол в спецсъдилищата автоматично би ги превърнало в извънредни съдилища. Според обвинителя вътрешната организация в прокуратурата би решила проблемите, свързани с процесите срещу полицаи.
За първите четири месеца на 2011 година Инспекторатът на МВР е проверявал 35 сигнала за неправомерни действия от служители на ведомството, които биха могли да се окачествят като полицейско насилие. 2 от тях са за употреба на оръжие, 5 – за употреба на помощни средства, 12 – за употреба на сила и 16 – във връзка със задържане. Оказва се обаче, че от 35-те сигнала Инспекторатът на МВР е сметнал 3 за основателни, в следствие на което четирима служители са дисциплинарно наказани, а само един от тях – уволнен.
Цифрите, дадени от прокуратурата, не са по-различни. За 2010 година делата срещу полицаи за неправомерни действия, окачествени като полицейско насилие, са 74, от тях 34 са прекратени. Осъдени са 17 полицаи, а един служител на МВР е оправдан.
МВР готви законови промени в ЗМВР и Наказателния кодекс по отношение на използването на сила и помощни средства при задържането на заподозрени лица, стана ясно от дискусията. Промените ще бъдат в съответствие с препоръките на Европейския съд по правата на човека в осъдителните присъди срещу България по дела за полицейско насилие. Промените ще са насочени към усъвършенстване на текстовете, касаещи използването на оръжие и сила от служители на МВР.
Промените в законодателството трябва да премахнат регламентиращите използването на сила и оръжие изрази като “крайна мярка”, както и “полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата”. Около това становище се обединиха представители на Български хелзински комитет и Институт “Отворено общество”. Според адвокат Маргарита Илиева от БХК законът трябва да въвежда понятието “абсолютна необходимост”, когато се касае за използване на помощни средства от органите на МВР. “Законът е дефектен, защото позволява използването на смъртоносна сила, без тя да се налага”, обясни тя. За пример тя посочи решение на съда в Страсбург, според което полицаите не бива да стрелят по човек, които е извършил ненасилствено деяние и не е опасен за околните, дори и той да бяга от полицията. Пример в тази посока бе и видяното от записа от ареста на бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, който е повален и буквално стъпкан от маскирани полицаи.
Според директора на Правната програма на Институт “Отворено общество” Иванка Иванова в последните две години се наблюдава трикратно увеличение на публикациите в медиите, касаещи полицейско насилие. Това може да се дължи както на нарастване на тези случаи, така и на нарастване на непримиримостта към явлението в обществото. Тя уточни, че изследванията, които се занимават с проблема, третират понятието полицейско насилие в “най-консервативния му вариант” – тоест физическо насилие и не отчитат случаите на вербално насилие или агресивно поведение.
Въпреки това се наблюдава разрастване на разнообразието на формите и местата, където се извършва полицейско насилие – в дома на заподозрени, в полицейските автомобили. За сметка на това насилието в РПУ-та намалява, което се дължи на мерките за контрол, предприети през последните две години. Най-често насилие от страна на униформени се наблюдава по време на акция или след работа. Според Иванова факторите, които обосновават полицейския произвол по време на акции, са същите тези, които поставят в риск живота на служителите на МВР. Тя смята, че липсата на предварително планиране и информация за мястото на акцията обуславят както агресията на полицаите, така и завишения риск при изпълнението на задачата им. Освен законодателните промени и организацията на работа е необходима и промяна в практиката, посочи Иванка Иванова. За пример тя даде факта, че дори и след изграждането на специални стаи за разпит в полицейските управление, често разпитите продължават да се случват по кабинетите на оперативните работници и дознателите.
Промените в Закона за МВР и Наказателния кодекс трябва да бъдат изготвени от широк кръг институции, ангажирани с проблемите на полицейски произвол, обобщи зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. На такова мнение бяха и останалите представители на институции. Оказва се обаче, че проблемът, който набра обществено възмущение напоследък, се неглижира от Министерството на правосъдието. Негов представител на дискусията нямаше. Именно правосъдното министерство трябва да съчетае по-мащабните интереси на всички институции със законодателна инициатива, смята Гроздан Илиев. Адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация” отбеляза, че МВР няма как да направи анализ на случаите, в които съдът в Страсбург е осъдил страната ни за конкретни случаи на полицейско насилие, тъй като от правосъдното министерство доста често не превеждат на български решенията на ЕСПЧ.
