Обявен е бойкот от Висшия адвокатски съвет на съдилищата заради назначаването на резервни защитници. Това става ясно от доклад на комисията за проверка на обществено значимите дела към Висшия съдебен съвет. Констатацията на кадровиците е, че всички звена на съдебната власт отчитат силен дисциплиниращ ефект на фигурата на резервния защитник, въпреки минималния брой на делата, по които тя се използв
“Един от най-сериозните проблеми е активното противодействие на Висшия адвокатски съвет, който в редица случаи дава указания на адвокатските колегии по места да не определят резервен защитник въпреки назначаването му от съда”, се посочва в доклада на ВСС. Такива случаи има в апелативните райони Пловдив, Варна и София. На някои места адвокатските колегии отказват да изпълняват съответния съдебен акт за назначаване на резервен защитник, като се позовават на становище на Висшия адвокатски съвет.
“Така например от Адвокатска колегия – Варна са изразили категорично становище, че имат всички правомощия да преценяват целесъобразността на исканото от съда определяне на резервен защитник. На това основание са регистрирани редица откази от адвокатската колегия за определяне на резервни защитници”, установяват от ВСС.
Магистратите от страната смятат, че са “оставени всеки на място да преговаря със съответните ръководства на адвокатските съвети”. Заради проблема от ВСС ще проведат срещи с представители на адвокатурата. Според доклад е необходима промяна в нормативната уредба, която да внесе яснота и да даде по-голяма автономност на съда при назначаване на резервен защитник.
Липсата на какъвто и да е ангажимент от институциите за заплащане на съдебно-медицинските експертизи задълбочава проблема с наказателните процеси, сочат от ВСС. „В абсолютно всички органи на съдебната власт в страната съществуват изключително сериозни затруднения при осигуряването на съдебно-медицински експертизи по делата. На практика, по тези дела има опасност наказателният процес да бъде напълно блокиран”, се казва в доклада.
Липсата на пари за заплащане на труда и командировъчните на вещите лица обрича на провал по-сложните експертизи по делата. “Освен финансовата, проблем е и кадровата обезпеченост на експертизите. По време на съвещанията стана ясно, че съдилищата и прокуратурите срещат трудности при намирането на качествени вещи лица. По дела с висок обществен интерес, в който подсъдими са влиятелни на местна основа личности, масово се правят отводи при назначаване на експертизи”, се казва в доклада. От ВСС предупреждават, че това на практика води до реалната възможност определени дела, а и наказателният процес като цяло, да бъдат блокирани. Вече е разработен и проект за Закон за вещите лица, съобщават от съвета.
Като основен субективен фактор, водещ до връщане на делата за доразследване, магистратите в страната посочват недостатъчната подготвеност на дознателите, както и липсата на опит в работата на прокурорите от районните прокуратури. Според анализите на прокуратурата делата се връщат основно поради пропуски на прокурорите. Има констатирани случаи, в които връщането на делата се дължи и на субективна преценка на съдията-докладчик.
Магистратите са поискали и “опростяване на прекалено формализираният процес”. “Действащите магистрати смятат, че НПК е прекалено формален по отношение на изготвяне на обвинителния акт. По време на съвещанията бяха изказани становища, че са необходими законови промени в посока към опростяване на процедурите относно изготвяне на обвинителния акт”, се казва в доклада. Магистратите искат облекчаване на формата на обвинителния акт, както и отпадане на възможността за връщане на дела заради технически грешки.
