Тридесет години след атентата, извършен срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 година на площад Свети Петър във Ватикана, все още не е ясно докрай кои са поръчителите му. Българска следа, руска следа, американска следа, ватиканска следа, ислямска следа – все хипотези, които се променят в зависимост от достъпа на авторите до секретни документи, или от тълкуването на общоизвестните факти.
Докато излиза на площада папа Йоан Павел ІІ е прострелян и тежко ранен от турчина Мехмет Али Агджа, член на организацията „Сивите вълци“. Папата е пронизан от четири куршума и загубва голямо количество кръв, но е спасен, благодарение на бързата намеса на хирурзите.
Агджа е задържан незабавно и по-късно е осъден на доживотен затвор от италиански съд. По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и четирима българи. Това са дипломатите Иван Дончев, Желю Василев и Тодор Айвазов. Първият никога не излезе на светло, вторият се върнал в София през август 1982 г., а третият напусна Италия на следващия ден след ареста на Сергей Антонов.
Антонов е служител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим. Той е обвинен за съучастничество в атентата и е изправен пред италианския съд. Процесът през 1985/1986 година се превърна в едно от най-шумните пропагандни събития – и от едната, и от другата страна на "желязната завеса", точно в духа на Студената война. Сергей Антонов не бе оправдан от италианския съд, но бе освободен "поради липса на доказателства" и се завърна в България за Великден 1986 г. със съсипано здраве. Жена му Росица, която не живееше с него още преди ареста, получи развод.
Сергей Антонов
Антонов продължи да работи на дребна чиновническа длъжност - куриер - в "Балкан" и по-късно бе пенсиониран по болест. Преживяваше с помощта на сестра си. Управляващите се сетиха за него и за мизерното му съществуване по време на кабинета на БСП, начело с Жан Виденов, но тогава не беше предприето нищо. Пожизнена пенсия 200 лв. му беше отпусната едва през 2002 г. при управлението на Симеон Сакскобургготски, т.е над 16 години след освобождаването му от италианския затвор. На 1. 08. 2007 г., на 59-годишна възраст, Сергей Антонов умира в София.
Мехмет Али Агджа беше заловен на местопрестъплението и осъден на доживотен затвор. По-късно получи опрощение от папата и беше помилван от италианския президент.
Папа Йоан Павел ІІ и Мехмет Али Агджа
През април 2000 г. Агджа беше екстрадиран в Турция, където излежа 10 години в затвора за убийството на журналист и въоръжен грабеж.
18 януари 2010 г. Агджа излезе на свобода след почти 30 години, прекарани в затвора.По-късно той направи ново гръмко изявление – този път, че покушението е било поръчано от правителството на Ватикана. Агджа увери, че в атентата не са замесени американското ЦРУ, съветското КГБ или други тайни служби, а "българската следа" е била нарочно сътворена с цел да се срине Съветският съюз.
В ексклузивно интервю за Турската държавна телевизия /ТРТ/ Агджа обвини тогавашния държавен секретар на Ватикана Агостино Казароли, че е "мозъкът" на атентата срещу папата поляк. "Със сигурност правителството на Ватикана стои зад опита за убийство на папата. Това бе решено от кардинал Агостино Казароли, който бе вторият човек във Ватикана," заяви Агджа.
Когато през декември 1983 година папа Йоан Павел Втори го посети в затворническата килия, не го е попитал нищо за вдъхновителите на атентата, тъй като "много добре знаеше, зад него стои Ватикана," продължава разказът на Агджа.
Мехмет Али Агджа
Асен Марчевски, преводач по време на процеса, повече от 30 години събира материали по делото „Антонов”, обобщава ги и ги представя в книгата си „Шифърът Марчевски”. Описаното в книгата е подкрепено със свидетелски показания от трите италиански следствия по атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. Авторът, преводач на трима поредни папи и на петима президенти на Италия, е пряк участник в бурните събития около "българската следа" в покушението срещу Светия отец и събира документален материал от 1983 година до ден-днешен. Публикации в италианската преса от последните месеци потвърждават присъствието на престъпни елементи от самата Ватиканска държава в поредица злодеяния: заговори, отровителство, пране на престъпни пари. Асен Марчевски привежда много доказателства за съюз между ватикански свещенослужители, американската "Коза Ностра", сицилианската мафия и турски фундаменталисти. Всички те, за да прикрият връзката си с престъпния акт - атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, най-цинично съчиняват така наречената "българска следа".
Според Марчевски ватиканската следа е най-вероятната, но Агджа подхвърля името на кардинал Казароли, който трябва да бъде отстранен. Истинските мозъци на атентата, според Марчевски, са Стиклер, Подди и Чапи.
Преводачът разкрива схема, в която участва злокобен квартет: Ватикана, италианските спецслужби, мафията и „Сивите вълци”. В книгата си той доказва с документи как турската терористична организация „Сивите вълци” е пренасяла наркотици от Азия в Италия, където ги е предавала на сицилианската мафия.
Полякът Йоан Павел Втори беше неудобен духовен водач за много от кардиналите, обвързани с различни финансови кръгове в света. Светият отец беше заплашил, че ще осветли финансовите им далавери и затова беше премахнат от тях, като Агджа е само ръката на тази поръчка. Мозъкът обаче е във Ватикана” – убеден е Асен Марчевски.
Съветските тайни служби са взели през 1981 година решение за покушение не само срещу папа Йоан-Павел II, но и срещу лидера на полския профсъюз "Солидарност" Лех Валенса. Това се твърди в книгата "Покушението срещу папата" с автори пенсионираният италиански съдия Фердинандо Импозимато и журналистът Сандро Провизионато. Книгата се издава във връзка с 30-годишнината от атентата през 1981 година.
В нея се изразява тезата, че, стреляйки по папата на 13 май 1981 година турчинътМехмет Али Агджа не е действал сам, а като част от заговор, чийто план е бил изработен в СССР и осъществен в България с участието на турската мафия и тайните служби на тогавашния комунистически блок. В книгата бившият съдия Импозимато, който на времето е участвал в следствието срещу Агджа, окачествява като абсурдни всички други хипотези, които изключват съпричастността на комунистическите тайни служби в атентата.
В новата книга Импозимато повтаря и доразвива своето отдавна огласявано становище, че Агджа, който сам посочил "българската следа", после се отказал от тези свои показания заради заплахи, отправени му от българските тайни служби. Затова се провалил процесът в Рим срещу Сергей Антонов, оправдан поради липса на доказателства. Екссъдията твърди още, че в хода на разследването на атентата срещу папата италианското разузнаване е тласкало нещата в друга посока, обратна на тази на правосъдието. Това било резултат от играта на управляващите през 80-те години в Италия, които защитавали българите, за да не си развалят отношенията с Москва и да не попречат на процеса на разведряване между Запада и Изтока.
Авторите на "Покушението срещу папата" пишат още, че служител от българското посолство в Рим с фамилно име Василев уговарял през ноември 1980 година Агджа да участва в покушение срещу Лех Валенса по време на посещението му във Вечния град. Василев трябвало да представи Агджа на Иван Дончев - резидент на българското разузнаване в посолството и ключова фигура в заговора срещу лидера на "Солидарност". По време на посещението на Валенса в Рим Дончев се бил опитвал да узнае от синдикалния функционер Луиджи Скричоло подробности за програмата на госта от Гданск и маршрута на неговото придвижване. Скричоло бил отказал да даде тази информация на Дончев и според Импозимато това е причината българските агенти да се откажат от плановете си да убиятЛех Валенса.
Друга нишка в книгата е убийството на коменданта на швейцарската гвардия на Ватикана Алоис Естерман и съпругата му, извършено през май 1998 година от войника от гвардията Седрик Торне, който после се самоубива. Според Импозимато всички тези събития са свързани и зад тях стоят службите на източния блок, изпълняващи поръчки на КГБ и съветското военно разузнаване ГРУ. Бившият италиански съдия и следовател твърди, че има доказателства, че Естерман е бил агент на източногерманската тайна полиция Щази и е бил убит, защото е знаел прекалено много.
"Покушението срещу папата" е втората книга, който излиза във връзка с 30-годишнината от покушението срещу папа Йоан-Павел II. През април бе публикувана "Убийте папата" на журналиста от вестник "Република" Марко Ансалдо и туркинята Ясемин Ташкън. Те твърдят, че крайнодясната турска организация "Сивите вълци", чийто член е бил Агджа, е единственият поръчител и изпълнител на покушението срещу папата, а "българската следа" е била изфабрикувана от американското ЦРУ.
Месец преди провъзгласяването за блажен на покойния папа Йоан-Павел Втори в Рим (1 май 2011 г.) бившият комунистически лидер на Полша Войчех Ярузелски прокара алтернативна теза за покушението му, която развенчава подозренията за т.нар. "българска следа". Пред полско списание той заяви, че зад покушението срещу полския папа преди 30 години може да стои радикалният ислям.
Радикалният ислям мразеше папата и в негово лице виждаше водач на кръстоносните походи, заяви 87-годишният Ярузелски пред католическото сп. "Йезус". Отхвърляйки дългогодишната теория за замесеност на съветските или българските комунисти в опита за убийство на папата, Ярузелски отбелязва, че ислямската следа изглежда най-логична.
И така за 30 години – множество „следи”, хипотези, опустошен човешки живот, опетненото име на България. Кога и как ще стигнем до истинската история все още не е ясно. Преплитащите се икономичиски и политически интереси явно и занапред ще създават трудности при установяването й.
