„Бих искал да завещая на следващия президент, който и какъвто и да е той, тази линия. Става дума за диалог със синдикатите, когато обществото ни имаше своите тежки социални конфликти", каза Георги Първанов на международната конференция за прехода в Централна и Източна Европа и ролята на синдикатите в него.
Той оцени приноса им за формирането на визията на България за следващото десетилетие, но според него трябва да се погледне още по-далеч, защото съществуват сектори, имащи нужда от по-дълъг период, за да формират стратегическата си политика.
Българският преход вероятно ще бъде записан в учебниците по история и ще бъде оценен като сравнително успешен, но от друга страна и с много социални и икономически проблеми, заяви президентът.
„Обективната оценка на успехите и грешките, които постигнахме през годините, е важна, защото чрез поуките от тях можем да очертаем по-ясно перспективите. Повече от 20 години пред всички нас стоеше задача с особена сложност", каза държавният глава.
Първанов обясни, че у нас преходът е преминал по мирен и ненасилствен път. Той отчете, че в резултат България не просто се формира като член на ЕС, но все повече става част от него в социален и културен план.
„В крайна сметка преходът се осъществи на неоправдано висока цена. За съжаление, нито българските граждани, нито политиците не бяхме подготвени за прехода", каза Първанов и допълни, че не сме съумели да постигнем необходимия консенсус.
Президентът оцени като дефект на българския преход сблъсъка на идеи на управлението. „Нямаше приемственост. Наложи се мандатното мислене", каза Първанов и допълни, че това се е отразило отрицателно на икономическия преход, в резултат на което не са се провели реформи, населението обеднява.
Държавният глава оцени високо ролята на синдикалните движения по време на прехода и определи кат „голямо достойнство" постигнатия баланс между труда и капитала.
Президентът заяви, че е готов да подкрепи социалната и политическа политика на ЕС, която да води да запазване на стабилността и ускорено развитие на българската икономика. В този смисъл той подкрепя и искането на КНСБ за „Пакт за икономически растеж и заетост", в който социалните партньори да постигнат обществен консенсус по приоритетните за страната „направления на действия" в унисон със стратегията Европа 2020.
