От БСП предлагат приемът във ВУЗ-овете да става само с матура и таксите да отпаднат. Това е записано в управленския проект на партията за образованието и науката, който бе представен днес. С изпълнението на задачите социалистите обещаха да се заемат, когато дойдат на власт.
Масовизация на висшето образование и увеличаване на дела на научните работници до 4,5 на 1000 души (при среден показател за Европа – 5,5 на 1000) е сред другите задачи на левицата. За целта те ще създадат ново министерство – на науката и технологията. Предвижда се още въвеждане на “зелени карти” за обучението на чуждестранни студенти от български произход в родните ВУЗ-ове.
И докато академичната младеж ще бъде разтоварена от такси, в детските градини това няма да се случи – там таксите ще бъдат “справедливи”. За сметка на това пет- и шестгодишните ще бъдат обхванати в задължително целодневно обучение.
Сред обещанията на червените са още делът на отпадащите от училище да бъде сведен до 15 % през 2015 г. и под 10 на сто – през 2020 г. Ще бъдат създадени специални школа “Втори шанс” за възрастни и непълнолетни, които по една или друга причина не са се изучили. Освен това финансирането за образование ще бъде увеличено, така че да достигне 6 % от БВП през 2020 г.
“Ако нямаме ясно формулирани цели в политиката на държавата по отношение на образованието и науката, бихме останали на опашката на ЕС във всяко едно отношение и няма да бъдем конкурентоспособни”, каза във встъпителното си слово лидерът на БСП Сергей Станишев. Той, както и всички присъстващи, отправиха критики към политиката на ГЕРБ. Тя бе наречена “крайно либерална” и “неефективна”, а предлаганите реформи – “спорни”.
Всеки от ораторите поставяше различен акцент в изказването си. Професорът по възрожденска литература Надежда Драгова например се възмути от учебниците, които са превърнати в енциклопедични сборници за научни публикации на университетски преподаватели. Спасението, според нея, е да се въведе изискване един от авторите на всеки учебник да е действащ учител в съответната образователна степен. Драгова смята начинът, по който се формира учебната програма, за “скандален”. В 9 клас например липсват автори като Климент Охридски и произведения като Лондонското евангелие, за да се отвори място за текстове от западноевропейската литература. В 10 клас пък Рембо е предпочетен пред Софроний Врачански, не се изучавали “Страданията на младия Вертер” на Гьоте, на учениците е предложен “Декамерон”. Тя предложи в учебната програма да влезе романа на последния Нобелов лауреат от Балканите “Наричат ме червен” на Орхан Памук.
Вицеолимпийската шампионка ген.-майор Нонка Матова подчерта колко важен е въпросът с физическото възпитание и спорта и настоя такъв предмет да присъства във всички степени на училищното образование. Матова определи като бяло петно професията на охранителя. „С какъв хорариум от часове и къде се издава диплома за тази професия?”, попита тя. Второто бяло петно, застъпено много сериозно в българската образователна система, са кризите от всякакъв характер – военновременен и мирновременният, като случващото се в Япония в момента. „Държавата се изтегли от отговорността си да даде съответно знание в тази специфична тематика, а какво бихме правили, ако в нашата малка, китна, туристическа и земеделска страна, възникне предпоставка за криза – нима не сме близо до Кипър? Със системата на образованието би трябвало да дадем знание на децата си за кризи от всякакъв характер”, подчерта тя.
