Хранителните стоки от чужбина, които внасят големите вериги магазини, удариха в земята родното производство и тотално погребаха претенциозния етикет „Изберете българското”.
Нашенският производител буквално е изтикан в ъгъла и гледа безучастно как клиентите все по-често посягат към щандовете с много по-евтините и с гарантирано качество хранителни стоки от Германия, Франция, Гърция и Румъния. Заради немотията, в която е принуден да оцелява българинът, вече не предпочита родното сирене, което подгони и мина 12 лв. за килограм, а пазарува гръцко, което струва между 6-8 лв. и по нищо не отстъпва като вкусови качества на нашето. Освен това много рядко може да се намери вече фирма, която държи на железни стандарти в технологията и качеството на производството.
Така например в големите супермаркети често се случва да си купите в рамките на 2 седмици сирене от една и съща мандра, но всеки път с различен вкус твърдост и конзистенция. Същото е положението и с по-скъпите български вина, които заради цената се предполага, че са качествени и нямат нищо общо с евтините пластмасови шишета, в които преобладават спиртът, есенциите и боите. Нерядко, купувайки две бутилки вино наведнъж за около 30 лв. общо, се оказва, че имат коренно различен вкус и плътност, въпреки че са от една и съща изба и реколта. Оказва се, че е много по-евтино да си вземем чилийско или френско вино за 4 - 6 лв. например, което е далеч по-квалитетно от прехвалените и скъпарски български марки. При бирите картинката е абсолютно същата.
В момента на пазара се предлагат няколко марки родно пиво, което няма нищо общо с истинската немска бира, направена по поръчка на супермаркетите. Освен че във всяка кутийка или бутилка съдържанието е едно и също, за разлика от БГ пивото, вносната бира е почти двойно по-евтина. Ако кенчето на една от най-популярните български пенливи марки струва 1,50 лв., то немското излиза между 70 и 90 ст. При колбасите положението пък е направо катастрофално.
Месопроизводителите, в стремежа си да изкарат колкото се може повече пари от парче кренвирш или шунка, прилагат всевъзможни хватки и трикове на потребителите. Технолози разкриха, че от 10 кг чисто месо се произвеждат 15 кг филе
Зад фокуса стои тумблерът – машина, която вкарва вода, течен пушек и нишесте в продуктите. Именно заради подобни дребни измами българинът подминава колбасите родно производство и решава проблема с мошениците генерално – купува си немски деликатеси, чиито цени са по-ниски от кръщаваните ни салами. Опитът на земеделския министър да спаси положението с въвеждането на стандарта „Стара планина” претърпя провал.
В много от магазините колбаси с подобен етикет за качество напълно липсват заради слабия интерес. Това предизвика повече от половината фирми, които си плащаха за лиценза „Стара планина”, да се откажат през 2011 г. заради огромните загуби, които претърпяха миналата година. Клиентите от своя страна започнаха да се шегуват, че единствената разлика между саламите с хранителни добавки и тези с марка „Стара планина” е във фацата – спецколбасите нямали никакъв търговски вид. Наскоро статистика в Германия показа, че във федерацията износът на месо и колбаси за България е нараснал с 20,5% през последната година. В същото време в България все повече фирми от бранша затвориха кепенци и фалираха заради неспособността да се конкурират с немските продукти.
Производителите на тестени изделия също са застрашени от фалит Френските хлебчета и бутерките в големите вериги магазини са все по-търсени от традиционната българска баничка, натъпкана с извара и с няколко трохички сирене.
Една от алтернативите да си купим български и качествени стоки са биохраните, чиито цени обаче не са по джоба на потребителите. Все още са малцина онези, които могат да си позволят кофичка кисело мляко за 2 лв. и кренвирши за 20 лв./кг.
Васил Василев
